Международната общност трябва да реши проблемите с бедността и постоянно увеличаващата се раждаемост в Африка. Миграционният въпрос е пряко свързан с тези аспекти, е подчертал българският премиер Бойко Борисов пред руското издание "Известия", пише Dir.bg.

"Африка е била експлоатирана десетилетия наред, сега е необходимо да се полагат грижи за нея на глобално равнище", цитира "Известия" Борисов. Той признава, че това ще бъде скъпоструващ и труден процес, за който в момента се водят много спорове в Европа, добавя вестникът.

Така Борисов разсъждава, когато прави предложенията си за изход от мигрантската криза, поставила ЕС пред срив: засилване на охраната по външните граници на ЕС и създаване на бежански центрове извън общността, имайки предвид Африка.

Пред български журналисти пък, след минисрещата на върха в неделя в Брюксел, премиерът продължи с аргументите: Да се възползваме от държавите, които имат добри исторически връзки със страни от Африка - Холандия, Белгия, Франция и Испания.. И така ...да се направят гъвкави споразумения за тези центрове за сигурност извън ЕС.

Според германски правителствен доклад от преди година общо до 6,5 млн. човека са в готовност да мигрират към Европа. От тях над 2,5 млн. са в крайбрежните на Средиземно море държави на Северна Африка.

"Спасението" на ЕС: да се направи "вълнолом" за мигранти - приемни центрове - далеч от ЕС

Планът все по-настоятелно си пробива път, водят се дискретни преговори с отделни страни. Има и добри аналози: такива центрове действат - в Турция и Йордания, и са сравнително добре подпомагани от ЕС.

Събиране на мигрантите в приемни центрове се предвижда примерно в транзитни африкански страни, като Мароко, Тунис, Либия, Мали, Мавритания, Чад, Алжир. Упорито си пробива път и... европейска Албания.

Като че ли повечето евролидери се хванаха за тази спасителна сламка.

Вече изчислиха, че за такива центрове могат да стигнат и могат да се намерят 6 млрд. евро, толкова, колкото се дадоха на Турция, която (почти) затвори балканския маршрут.

Финансова подкрепа за тези държави ще помогне никой от Северна Африка повече да не се опитва да се добере до Европа по море, изтъкна председателят на Европарламента Антонио Таяни. Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер беше категоричен - тези пари не са проблем.

Ето как простичко описа идеята Борисов. В изнесените миграционни центрове, освен медицинска и образователна помощ, би трябвало да се осигурява и юридическа подкрепа, за да знаят хората, които искат да тръгнат към Европа, че няма да бъдат посрещнати така, както си представят и така да се прекрати масовото им тръгване. И логично се връщаме към началото - за справянето с бедността в Африка и за колониалното минало.

Така че не да връщат (мигранти) от Германия в България или Гърция, а съответно в Тунис, Либия - там, откъдето са дошли, казва премиерът.

Засега нито една страна от Черния континент не е дала официално съгласието си за такива центрове на своя територия. Признатото от Запада правителство в Либия например категорично отказа, дори обяви, че такива центрове биха били незаконни. Да припомним, че в момента Либия е без реално държавно управление.

Дори и при най-добро желание няма как Либия да бъде смятана за "сигурен пристан", но това явно не интересува вече никого. А парите, които ще бъдат отпуснати на Либия, за да можела тя уж да се грижи за бежанците - ще потънат в джобовете на разните местни милиции, изтъкна Барбара Везел в DW. За нечовешките условия в либийските бежански лагери, в които хората биват изтезавани, изнасилвани и убивани, ЕС явно не се чувства отговорен.

Повечето изброени страни в Африка не могат да бъдат обявени за безопасни (иначе защо хората да бягат), така че изпращането им там може да се сблъска с правни пречки. От друга страна каква е гаранцията, че отхвърлените в Европа мигранти - неполучили убежище, ще бъдат приети в собствените си страни, така че центровете ще се напълнят с "постоянно пребиваващи" хора.

Европейска държава също се завъртя в рулетката с приемните центрове - Албания. Според някои източници вече се водят преговори от Албания да бъде пресечен новият мигрантски маршрут през Западните Балкани, наречен "пътят на джамиите". Албания се възприема като сигурна. Там мигрантите хем ще са под погледа на ЕС, хем ще са извън територията на общността. А съгласявайки се, Албания би могла да си спечели благоразположението на ЕС.

Но премиерът Еди Рама попари (поне официално) надеждите. В интервю за германския в. "Билд той заявява, че е против разтоварване на мигранти, сякаш са някакви нежелани токсични отпадъци. И подчертава, че превръщането на Албания в някакъв вълнолом за мигранти, които искат да влязат в страни от ЕС, би било "опасно решение".

Босненското правителство също подозира, че ЕС иска да настани и задържи трайно "дълбоко в Босна" мигрантите, но побърза да обяви, че няма да прави бежански лагери, защото страната е жертва на кризата и понася нейните последици. В същото време се оплака, че ЕК не иска да даде пари за така или иначе съществуващ бежански лагер, защото (така си го обясняват в Босна) бил близо до Хърватия (до ЕС).

Директорът на Института за миграционна политика "Европа" Елизабет Колет пък смята, че подобни планове са признак за времена на отчаяност.

"Тези идеи изглеждат добре на хартия, но беше трудно да се намери страна извън ЕС, готова да бъде "васална държава" по този начин или да се измисли система, която действително да бъде работеща", каза тя. Колет смята, цитирана наскоро от Файненшъл таймс", че новото сега са размерите на политическата отчаяност в прокарването на тези идеи. Страните са готови да сложат още на масата - тоест да плащат повече на трети страни - и са по-малко загрижени за това колко добре функционират тези трети страни."

Днес и утре в Брюксел ще се проведе среща на върха на ЕС, на която вече е известно, че няма да се намери общо решение за регулиране на миграцията в Европа. Противоречията между страните са твърде големи - и за вторичната миграция и за "солидарността", въплътена в квотното разпределение.

Едни искат страните от ЕС да споделят това бреме "мигранти", други обаче не искат и да чуят за "пришълци", които тровят културата и нацията им.

Френският президент Еманюел Макрон определи вторичната миграция и политическият натиск за нея (главно от Германия) като "днешното предизвикателство в Европейския съюз".

Бойко Борисов заяви, че категорично България няма да приеме обратно мигрантите, преминали през страната досега, за да стигнат до Западна Европа. Над 60 хиляди са минали през България и са отишли в Германия, отбеляза той, с което се опълчи на натиска на канцлера Ангела Меркел за вторична миграция. Тя вече води преговори за това с Франция, Италия, Испания, а Гърция обяви, че е готова да се включи.

Междувременно се стигна до "бой" между приятели - Франция, Италия, Испания, Малта, заради два кораба с мигранти, дълго сновящи в морето между страните

Ако не се намери общо решение, целият проект, въз основа на който бе създаден Европейският съюз, е заплашен от смърт, предупреди Антонио Таяни, според когото срещата е "последен шанс".

Единственото, по което има съгласие засега в ЕС е, че нещо трябва да се промени - в Дъблинския регламент, по нуждата от по-надеждна защита на външните граници и за по-голяма ефикасност на бреговата охрана на северноафриканските и европейските страни.

За финал

Европейците имат огромното желание да се отърват от отхвърлените кандидати за убежище като ги хвърлят в либийските бежански лагери и в ръцете на бруталните местни милиции, след като рядко им се удава да ги върнат обратно в родните им страни. Новите популисти в Италия (един от лидерите на които Матео Салвини нарича нежеланите "пришълци "месо" или "стока") ще продължат да налагат на останалата част от ЕС своите виждания по миграционния въпрос. Френският президент Еманюел Макрон им приглася, защото не желае да бъде атакуван от собствените си десни популисти. В същия отбор играят и австрийските десни популисти, както и баварският ХСС - една нова антимиграционна популистка ос, сееща страх в Европа. А на канцлерката Меркел няма да ѝ остане нищо друго, освен да вие заедно с вълците, ако иска да спаси собствената си кожа. Така, представено с незначителна редакторска намеса, описа ситуацията Барбара Везел в Дойче веле под заглавие "Стана още по-лошо".

А следващата година ще има избори за Европейски парламент, които може да пренаредят разположението на силите и политиката на ЕС.