Икономиката ни вече е с двама началници

Прекрояването на държавното управление е в ход. След гласувания на първото заседание нов устройствен правилник на Министерски съвет, в който бяха разписани както структурата на управление, така и конкретните ангажименти на назначените министри, започва и преустройването в отделните министерства. Най-голямо ще бъде то в досегашното министерство на икономиката, отбелязва Мариета Велинова в коментара си за БАНКЕРЪ.

В изпълнение на подписаното коалиционно споразумение между четирите партии, ведомството беше разделено на две - Корнелия Нинова и Даниел Лорер поеха постовете в министерство на икономиката и на индустрията и това на растежа и иновациите.

Какво на практика означава това?

Като вицепремиер и министър на икономиката и индустрията, Нинова поема отговорността за оцеляването на военната ни промишленост. В новото си амплоа, тя става председател на междуведомствената комисия за експортен контрол на продукти, свързани с отбраната. А като се има в предвид колко „усилия“ положиха предишните управляващи да обезоръжат оръжейната ни индустрия, работата ѝ в тази посока далеч не се очертава като лека.

Към заместник министър-председателя и министър на икономиката и индустрията преминават също „Терем Холдинг“ (от МО) и "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД (от МТИТС). Новоучредената от Борисовото правителство „Държавна петролна компания“ ЕАД, за която бяха похарчени над 2 млн. лева, пък ще бъде закрита.

Другият проблем застигащ със страшна сила Нинова е този със състоянието и стопанисването на язовирите. Именно него тя посочи като своя първа задача в ролята ѝ на министър. Тя от години говори за това, че предишните управляващи са се провалили в управлението на водите, тъй като у нас ситуацията била „да бъдем или в суша, или в наводнение“. Според Нинова, причината и за сегашните картини на наводнения, не са само от дъжда, тъй като това "дежа вю" се повтаря от години. Проблемът се дължи на „некомпетентност, безхаберие, корупция и безнаказаност”.

Нинова не спести критиките към създаденото с милиард лева капитал държавно ВиК дружество, което на практика не е ясно как точно (НЕ)функционира. И припомни констатациите отпреди няколко месеца на своя предшественик на този пост и настоящ министър председател Кирил Петков, за несвършената работа. Която обаче е погълнала милионни харчове, потънали в знайни и незнайни язовирни стени (и по всяка вероятност джобове).

Сега, критиките едва ли ще свършат работа на Нинова, защото въпреки, че според новата структура на Министерския съвет Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ би трябвало да премине към Министерството на земеделието, докато това се уреди формално, отНинова ще зависи как точно ще се справи с 418-те опасни язовира в страната. Още повече като се има в предвид ситуацията днес.

Горещият картоф – Държавна консолидационна компания, също е оставен на нейната грижа. Намеренията на това правителство са да закрие този „грижливо“ употребяван от предишната власт мастодонт и да сложи приютените в него държавни дружества по местата им. Това „изчегъртване“ обаче със сигурност няма да е лека задача.

Самата Нинова определи темата с ДКК като „много отговорна“. Поради тази причина тя веднага се зае с възлагането на цялостен преглед на ситуацията там.

„Днес спрях всички конкурси, които текат в момента за назначаване на нови бордове. Те бяха почти на финала, например за ново ръководство на "ВМЗ" Сопот, в "КИНТЕКС" тече също конкурс. Временно спрях всичко, докато не ми се даде пълна картина за състоянието, което поемам като отговорност. Искам да знам откъде тръгваме", съобщи Нинова.

Що се отнася до появилите се в общественото пространство съмнения, че с това преразпределяне на ролите в министерството на икономиката, реално то ще бъде с доста окастрени правомощия, новата министърка далеч не е съгласна с тях. Тя съобщи, че Министерството на икономиката и индустрията е огромно, с много отговорности и в различни посоки в икономическите дейности.Освен ДКК , при нея оставали Агенцията за малки и средни предприятия, Комисия за защита на потребителите и Комисия за защита на конкуренцията.

Нинова ще бъде ангажирана и с външноикономическата сфера и пазарите, в която попадат „Световната търговска организация, други международни икономически организации, над 60 търговски представителства в чужбина, стокови борси и тържища в цялата страна, пазарите в цялата страна, Индустриалните зони на България, Българската агенция по експортно застраховане, която трябва да подпомогне политиката ни за увеличаване на експорта, различни дирекции по лиценцзионни и регистрационни режими“.

На Нинова е оставена и функцията на медиатор, тъй като на нея се пада отговорността за тристранното партньорство с бизнеса и синдикатите в сферата на индустрията.

На този фон ще ѝ е нужен повече от оптимизмът, с който обяви, че „дружно с екипа си слагат амбициозна цел и по-точно висок напредък, включващ - стопанска система на знанието, ограничение на сивия бранш, облекчение на бюрокрацията и административната тежест, както и ориентиране на вниманието към българския бизнес в икономическата рецесия, с цел да почувстват българските компании, че имат страната до себе си“.

Другият министър - Даниел Лорер, на който Петков възлага надежди за изграждане на икономика с висока добавена стойност, ще трябва да намери стимули за иновациите и за развитие на човешкия капитал, така че у нас да "никнат" високо платени работни места. Лорер е ангажиран и с развитие на бизнес среда и подобряване на управление на държавните предприятия, така както е записано в коалиционното споразумение.

Той ще управлява съвършено новата структура – министерството на растежа и иновациите, което поема част от функциите на досегашното министерство на икономиката. Според новата структура на практика в неговата компетентност влизат всички дейности, свързани с европейските фондове. Това ще бъде едно от ресурсните ведомства в държавата. Към него преминават управляващите органи на две оперативни програми - Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ от Министерство на икономиката и Държавната Агенция за научни изследвания и иновации от Министерския съвет.

Европейските средства, които попадат в портфолиото на новото министерство се изчисляват на около 6.7 млрд. лева.

Само с новата Програма за Конкурентоспособност и иновации на предприятията, която ще се управлява от дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“, новото министерство ще управлява ресурс от 2.44 млрд. лева.

По програмата за Научни изследвания, Иновации и Дигитализация за интелигентна трансформация, управляваща се от Държавната Агенция за научни изследвания и иновации също се очаква да влезе ресурс от още 2.2 млрд. лева.

Лорер ще отговаря и за европейските средства, предвидени за бизнеса, които са в размер на над 1.6 млрд. лева. Става въпрос за проекта за подпомагане на индустриални паркове, който е в размер на 416 млн.лв. и „Програмата за икономическа трансформация“ , чийто бюджет е близо 1.2 млрд. лева.

Под контрола на новото министерство преминава и Българската банка за развитие, чийто ресурс доближава 4 млрд. лева.

В портфейла на Лорер е предвиден да влезе и „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД или така наречения Фонд Фондовете, обезпечен с 1.2 млрд. лева, който сега е към Министерство на финансите.

В отговорността на новият министър влизат и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, Българската агенция за инвестициите, чийто шеф е Стамен Янев, както и „София Тех Парк“ ЕАД. Дирекцията „Насърчителни мерки и проекти“ също ще попадне под контрола на Лорер.

От казаното дотук става ясно, че премиерът е заложил сериозни надежди на Лорер, за да напълни кошницата му с толкова отговорности.

При встъпването си в длъжност самият Лорер заяви: „Чака ни доста работа. За първи път България взема решение с това държавно управление да сложи фокус върху икономическия напредък и нововъведения“.

Той подчерта, че в повереното му ведомство са събрани набор от финансови инструменти, с които ще се даде явен знак към българските бизнесмени за нов тип управление. А по този начин и на българските малки и междинни предприятия.

„България е отворена за бизнес и то интелигентен бизнес. България желае да е първа, не желаем повече да сме последни. А Министерството на растежа и нововъведенията ще го демонстрира на целия свят “, обеща Лорер.

Той поясни, че сред първите задачи на повереното му ведомство ще бъде преглед на фишовете по Плана за възстановяване и развитие, както и двете оперативни програми.

"Осмисляне на набора от финансови институции" за поощряване на бизнеса - Българската банка за развитие, Фондът на фондовете и Българската агенция за инвестиции. Много ми се иска да намерим пресечна точка между тези инструменти и да можем да ги насочим още по-правилно за подпомагане на българския бизнес“, това заяви новият министър при встъпването си в длъжност.

Дали амбициозният план на премиера Петков да обърне правилата на играта у нас в коренно различна посока и дали шансът на родната ни икономика, която вече ще се ръководи от две министерства, ще бъде реализиран, остава да видим.