"Смятахме, че "развитият социализъм" е най-лошото, което може да ни се случи. Оказа се, че може по-лошо."

Жена от протеста, в анкета по бтв.

"Развитият социализъм" е времето, в което хората бяха приели Тодор Живков и управлението на БКП за даденост, и опитваха да оцеляват с връзки, мимикрия, членство в партията, малки далавери, редки командировки в чужбина и то предимно в Източния блок, предвидима отпуска и карта за море, в очакване на опашка за автомобил, апартамент и телевизор (!!!), с "Робинята Изаура", "Всяка неделя", съветска телевизия в петък и очакване нещо да се случи. Отвън.

За хора, живели по онова време, е отчайващо, днес, когато вече имат коли, апартаменти, телевизори, възможност да пътуват навсякъде, илюзия за свобода на словото, базисни доходи, гарнирани с гледки на сараи, подпорни стени, поръчкови автомобили и дрогирани шофьори, да чуват от властта, че е най-доброто, което може да им се случи. Че трябва да са благодарни за това, че с труда си могат да живеят скромно, въпреки усилията. Могат да гледат хубавия живот на избраните и да псуват срещу телевизора. Да са благодарни за свободата да могат да викат. Въпреки че очевидно никой отгоре не иска да ги чуе. 

Ако някой, от облечените с власт, си направи труда да чуе разнородните послания на хората от площада, ще чуе. Разочарованието от пропиления шанс да бъдем добре. И ще види изгубената надежда и потъпканото достойнство. 
Но това се отнася за някой, който може да вижда отвъд себе си.

Миролюба Бенатова