Проектът получава зелена светлина с финансиране от ЕС

Дългоочакваният инфраструктурен проект за тунел под връх Шипка най-после навлиза в решителна фаза. Според писмен отговор на регионалния министър Иван Иванов до депутата от ПП-ДБ Любен Иванов, техническият проект за съоръжението ще бъде готов през тази година, а при одобрение строителните дейности могат да стартират незабавно.

Както става ясно от информацията, предоставена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, договорът за строителните дейности по проекта за обходен път на Габрово, включващ и тунела под Шипка, е сключен още през 2022 година. Първоначално срокът за изпълнение е бил 3 години и половина, но впоследствие с анекс е била добавена още една година.

Ако не възникнат нови пречки и държавата издаде необходимото разрешително за строеж, историческият тунел под върха трябва да бъде завършен до 2029 година.

Технически параметри и предизвикателства

Планираният тунел ще бъде с дължина 3,2 километра, което го прави най-дългия пътен тунел в България към настоящия момент. Проектът предвижда и четири по-малки тунела с дължина между 90 и 290 метра. Важна част от цялостната инфраструктура са обходният път на Габрово и пътят до самия тунел с обща дължина 10,5 километра.

Изработването на техническия проект също не протече без затруднения. По договор той трябваше да е готов преди една година, но при кабинета "Главчев" от МРРБ откриха пропуски и грешки в парцеларния план, което наложи добавянето на още една година с анекс. Сред основните причини за забавянето бяха грешки в кадастрите на Габрово и Стара Загора, заради които през лятото на 2023 година проектирането временно бе спряно.

Допълнително усложнение възникна, когато проектантът установи, че в точката, където пътят достига до тунела, няма достатъчно пространство за отчуждаване на земи и прокарване на пътното трасе.

Екологични аспекти и правни спорове

Съществен фактор в развитието на проекта беше планът за управление на природен парк "Българка", приет през 2022 година по времето на кабинета "Петков". Този план частично засягаше трасето на пътя до върха, но община Габрово го обжалва в съда. Всички съдебни инстанции отмениха плана и той беше окончателно изоставен чак през 2024 година.

Според юридически експерти, в момента е доста спорно дали оценката за въздействие върху околната среда, издадена за проекта за тунел под Шипка, е все още валидна или се нуждае от преработка. Тези подробности обаче не са упоменати в писмения отговор на министъра до депутатския въпрос.

От документа става ясно, че тунелът под Шипка ще се финансира със средства от оперативна програма "Транспортна свързаност 2021-2027", по която работата и отчитането могат да продължат именно до края на 2029 година.

Историческа перспектива

Идеята за изграждане на тунел под Шипка има повече от вековна история, датираща от 1897 година. През годините проектът неколкократно е бил близо до реализация, но различни интереси са осуетявали неговото изпълнение.

В края на XIX век габровци и казанлъчани започват активна кампания за свързване на Северна и Южна България чрез железница с тунел под Шипка. В парламента тази кауза е защитавана от габровските депутати и от Иван Вазов, който по това време е народен представител от Казанлък.

Тогава обаче се намесват чужди интереси, като решаващ фактор се оказват френските концесионери на мините в Кръстец в Тревненския Балкан. Правителството на Рачо Петров търси заем от Парижко-холандската банка, която поставя условие железницата да не минава под Шипка, а през по-неудобното трасе през Тревненския Балкан, където се намират мините на френското акционерно дружество "Принц Борис".

Наскоро стана известно, че са възобновени строителните дейности и по други големи инфраструктурни проекти в страната - магистралата от Велико Търново до Русе и автомагистрала "Хемус".