„Убийците на строителния предприемач №1 на Дупница Емил Десподов се разхождат на свобода до ден днешен по улиците на града. Братя Галеви поеха охраната на Десподов и те го убиха". Това заяви Николай Билярски, дясната ръка на строителния предприемач №1 на Дупница Емил Десподов.

"Получиха пари за това от две места – Емил Десподов им плати колосална сума, за да го пазят, а поръчителите му от София дадоха още толкова за главата му", коментира той.

"Мръсната поръчка дойде от Генерална дирекция „Управление на механизацията и автотранспорта”. Същата фирма беше купена от бивш партньор на Десподов, а именно Васил Попов, но така и не бяха намерени доказателства в тази посока. От управлението искаха много пари на Емил Десподов и на няколко пъти му пращаха бригада, качваха го в джип и го тормозеха здраво. Виждал съм това с очите си. Лично съм му казвал: „Емиле, ще те убият”. Той ми отговаряше: „Няма как да стане”, но ми се е доверявал и оплаквал от лица от тази фирма заради тях нае Братя Галеви за охрана", разкрива Билярски.

"Е, стана. Убиха го с метална тръба пред къщата му в Сапарева баня преди около 15 години. Аз бях негова дясна ръка, беше ми поверил и стола за хранене, снабдявах с хранителни продукти. Бях поел и грижата за майка му, носех й храна. Престъплението беше замазано, знаете как става – с пари, а вината беше приписана на един нищо неподозиращ циганин от Сапарева баня. Той дори лежа в затвора, а като излезе, замина за Гърция и повече не се завърна, намери си смъртта. Васил Попов в момента е един от най-богатите българи. След смъртта на Десподов „Хидрострой” беше разграбено тотално, начело на предприятието беше поставен един от най-приближените на Братя Галеви – Васил Василев-Клеменца, който в момента също е един от най-богатите хора в страната. Цялото им богатство е легализирано, а предприятието е една развалина”, добави той.

Билярски е лежал в затвора, където е хвърлен от комунистите през 1963 г. за хулиганство с обвинението „носи тесни панталони”. Лежал е и в бобовдолския затвор 6 месеца.

„Бях на 20 години. Така комунистите помогнаха майка ми по-бързо да умре. По-късно ме набедиха в кражба на хранителни провизии, а всъщност Окръжният кооперативен съюз начело с бившия председател на БКП Вергил Бангелов бяха заграбили кой знае откъде, вероятно от държавния резерв, над 40 т хранителни продукти. Бяха ги скрили в бетона на строителната ни база. Реших да ги изоблича заедно с още 2-3-ма души. Натоварихме продукти на личните ми кола и бяхме решили да ги изтърсим на площада, за да ги разобличим. В крайна сметка ме набедиха мен за кражбата. Доколкото разбрах, Окръжният кооперативен съюз е завъртял афера, продавал е консервите на военни цени в Сърбия по време на войната, при това нелегално, а аз опрах пешкира. Образуваха досъдебно производство срещу мен. Бившият зам.-прокурор на Дупница Димитър Начев ми каза: „На такъв като теб трябва да се даде медал, а на мен е разпределено делото да ме вкара в затвора”.

В крайна сметка подписахме споразумение. Това стана 11 години след случката.

Комунистите не са ме оставили на мира и до ден днешен. Откъде се намери, не знам, но бившият секретар на ДКМС и член на партийното бюро на Мини „Бобов дол” Васил Валидолски се оказа мой съсед в Усойка. Не можете да си представите как ми зачерни живота. Ето защо миналата седмица го разобличих публично, като разлепих афиши из цялото село, за да знаят хората какъв човек живее между нас. Да оставим факта, че преди 2 години лично той уби от засада 2 от 5-те ми кози. Намерихме ги в неговия безстопанствен и разграден двор. Той непрекъснато повтаря, че са му съсипали овощните дървета. Елате да видите, че той няма едно овощно дърво. Неговият двор е пълен с магарешки бодили. Животните ги гледам с помощта на моя приятел Димитър Велков. В деня, когато стреля, козите ги пасеше съседката ми Василка Велкова, жената беше занемяла от ужас. Същия съм сигурен, че отрови и кучето ми с хляб и антифриз. Беше приготвил отровата пак за козите, но те са специални и усещат кое е вредно и кое полезно, не ядат всичко. Така отровата я погълна кучето, което и самият Валидолски обичаше, няколко пъти съм го виждал да го милва. Той съжали, защото не искаше кучето да умре.

Направих си труда и разпитах негови близки и роднини кой е той и откъде идва. Оказа се, че той е внук на убиеца от село Фролош Кръстьо Валидолски, който разстреля четирима души горяни, членове на Земеделския народен съюз, опозиционери, недоволни от заробващата нова власт през 50-те години. Труповете на тези хора са заровени в местността Кални дол край Усойка. Там е гробът на Станимир Шиников, Евтим Боянски, Коле Меяков, Пане Нешев от село Фролош и още хора и техните семейства, интернирани, а впоследствие признати за репресирани от Народния съд.

Навсякъде Васил Валидолски се е компрометирал. Възползвайки се от привилегиите на дядо си Кръстьо Валидолски, водещ се активен борец, е бил секретар на ДКМС, член на партийното бюро в Мини „Бобов дол”. В Америка е бил с един мой приятел – Мони Попов, като емигрант. Мони Попов ми е разказвал, че двамата са работили в един златарски магазин, откъдето успели да вземат доста злато. Как са го взели, те си знаят. Тук, пред портата му, имаше стълпотворение от сърби. Оказа се, че минният бос Христо Ковачки го е назначил за отговорник на някакъв цех в Сърбия. Десетки сърби идваха тук да си търсят парите. Това става пред очите ми. После беше назначен с протекциите на Мая Манолова в Пътно управление-Дупница. Изгониха го на 5-ия ден, защото е скандален. Същото му се случи и в Благоевград. Той непрекъснато гледа да злепоставя, да топи. Не го иска и жена му. Тя не е стъпвала тук, нито децата му, защото е жесток човек, има пушки, виждал съм три. Говорил съм с шефа на полицията в Дупница, че този човек е опасен, той може да убие и мен, уби животните ми. Две кози са 200 лв., не става въпрос за парите, става въпрос за човешки отношения, чувствам се застрашен. Динев ми каза: „Нали знаеш каква е правосъдната система, няма как да докажем, че той е убил козите ти. То човек убият и не можем да го докажем, какво остава за кози”. Прав е Динев, така е в България. Затова прецених, че единствената защита е словото. Нека поне хората, които търсят истината, да я намерят. Това е истината за моя живот.

Преди време крадци обраха къщата ми в Усойка. Динев и хората му успяха да ги хванат. Събраха доказателства, но съдът ги оправда”, каза Билярски.

В редакцията дойде разтревожен и Васил Валидолски. Той потвърди, че Билярски е разлепил афиши из цялото село и половината Дупница, уличаващ го в доносничество. „Дошъл съм да ви кажа, че ще подам жалба в полицията заради афиша и ще го изправя на подсъдимата скамейка”, каза Валидолски.

Редакцията уведоми Билярски за намеренията на Валидолски, че за всяка дума в афиша ще отговаря пред съда, при което Билярски беше категоричен: „Нека, готов съм да застана пред съда, за всичко имам доказателства. Друг враг нямам”, каза Билярски.

Той сподели още, че дълги години е живял врата до врата с Пламен Галев.

„Той се настани във 2-ри блок в жк „Бистрица”, където и днес живее любовницата му Юлиана, от която има и дете. Входът беше под денонощна охрана. Огромни горили даваха наряд нонстоп. Аз не мога да живея сред такива хора и продадох апартамента си, но познавах много добре Пламен Галев. Сега живея с 200 лв. пенсия на село. Да ви кажа, доволен съм, стигат ми. Най-силно ме крепи фактът, че малко по малко се разделяме с комунистите. Вярвам на Бойко Борисов, фен съм му. Жена ми също е пенсионер, направили сме си малко стопанство, произвеждаме си сирене, кашкавал, засадил съм 300 корена домати. Толкова много са се родили, че няма да мога да ги изям, ще правя подаръци на приятели.”