Маргарита и Владимир Шурупови са семейство от град Томск в Русия

Руснаци, принудени да бягат от собствената си страна заради режима на Владимир Путин разказаха защо е трябвало да изберат да са бежанци и защо са избрали България в ефира на bTV 

Маргарита и Владимир Шурупови са семейство от град Томск в Русия. Сцената и музиката са само тяхно хоби. Тя е преподавател по биология в Томския държавен университет.

Маргарита Шурупова е и влиятелен журналист. Владимир е хирург, кардиолог, оперира пациенти с инфаркт на миокарда в държавната болница в Томск.

Такъв е животът им до началото на войната на Русия срещу Украйна. След това се превръщат в бегълци. Както други 4 милиона руснаци, които са били принудени да напуснат родината си през последните няколко месеца.

Срещаме ги във варненското село Бенковски, за да ни разкажат как са се озовали на 5000 километра от своя дом, в българско село, без път назад. Заедно с двете си деца.

„Сайтът ни беше блокиран на 4 март. По закона за "фейковете". Причината е, че, според властите, ние не показваме събитията в Украйна достоверно. Например говорихме с украинци, които са под обстрел, които се крият от бомбите в мазета и хора, които разказват какво се случва. Показахме, че жилищни квартали в Украйна са под обстрел“, разказва Маргарита Шурупова.

Ако до 24 февруари в Русия има, дори малко, пространство за свободно слово и за свободни души като Маргарита и Владимир, тяхната родина окончателно напуска територията на свободния свят и плурализма в деня, в който напада Украйна.

Започва преследване на тези руснаци, които имат смелостта да "показват събитията в Украйна такива, каквито са. Тези, които казват, че войната е.. война.

„Много важен сигнал беше, когато получих известие от главния ни редактор, че е напуснал страната. Сега е в Ереван. Със съпруга ми вече обсъждахме необходимостта да избягаме“, казва Владимир.

Новините за нови и нови свободни хора, които са арестувани, започват да тревожат Маргарита.

„Чувствахме, че сме малцинство, хората, които са против войната и които са готови да говорят за това. Появи се страх, при мен се появиха дори паник атаки. Не знаех какво е това паническа атака преди това. Всичко загуби смисъл. Аз трябваше да разказвам на студентите за редки видове, за запазване на биоразнообразие, а същевременно аз знам, че не само редки видове, а цели градове заедно с хората се унищожават в Украйна. И аз няма да мога да не говоря за това. Аз познавам себе си. Няма да мога да мълча. Устроена съм по друг начин. Имах чувството, че са ми отнели въздуха, буквално на физическо ниво. За мен свободата на словото, да изразявам мислите си, е потребност като да дишам“, каза Маргирата.

Тя връща лентата назад и вижда как година след година пространството за свободно слово в Русия е заличено. Телевизионният канал от Томск Тв2, в който тя работи години наред, е закрит през 2015 г. след като Русия анексира Крим и започва войната в Донбас.

„Нашата телевизионна компания отразяваше събитията на Майдана. Нашата телевизия имаше на място, на Майдана журналист, който предаваше от Киев. Той показваше какво се случва. И ние показвахме събитията по различен начин, различно от държавните телевизионни канали. Телевизията ни беше на много високо ниво, беше една от първите независими телевизии, които бяха създадени, след като се разпада на СССР. Даже имаше такъв феномен, че качествената журналистика не се правеше в столиците, а в регионите. Нашата телевизия печелеше много награди. През 2015 година, след анексията на Крим доста регионални независими медии бяха закрити в Русия“, казва жената.

Срещаме съпруга на Маргарита, Владимир, който изоставя кариерата си на кардиохирург, за да избяга в България. Помага на строежа на футболно игрище във варненското село Бенковски.

„Аз се занимавам и със строителство. Построих дома си със собствените си ръце, занимавам се и със реставрация на мебели. Имам блог в „Инстаграм“. Мога и с това да се занимавам и с музика се занимавам, с рок музика. Започвам да привиквам с живота в България, вече не се чувствам гост.

Тук на стадиона помагам, защото се строи нов терен, за детския отбор. Правя това, за да общувам с хората. Благодаря на хората тук, че ми дават възможност дори чисто физически да правя нещо, за да се справя със стреса. Помагам просто. Отношението на хората е великолепно, на улиците, в магазина, обясни Владимир.

Владимир Шурупов ни разказва за решението си да избяга и да изостави кариерата си на хирург в Русия.

„Беше на 8 март, на празника на жената, когато всичко стана ясно. Всички се събраха на едно място, започна разговор за отношението към военната операция, както го наричат. Споделих своите мисли и установих, че моята позиция не се споделя“, спомня си Шурупов.

Владимир осъзнава, че колегите му са враждебно настроени към него.

Години наред само Маргарита е изправена пред ценностен избор в своята професия на журналист. Но един ден през март тази година цялото семейство разбира, че пространство за различни мнения вече не е останало никъде. Нито в болницата, нито в училището.

„Аз съм част от родителския комитет в училище. Там беше направено предложение да направим нашивки с буквата Z, с цел децата да покажат подкрепа към военната операция. Ние сме чужди на това общество и на тази страна. Решихме да избягаме. От 30 души колектив, мен ме подкрепиха 3-ма лекари. Те открито ме подкрепиха. Останалите или замълчаха, или се отнесоха враждебно към мен. Те повтарят това, което говорят по официалните телеканали. Особено по-старото поколение, сложно е с тях... да се спори е безполезно“, обясни Владимир.

Маргарита е песимист за бъдещето на своята страна.

Опозиционно настроените руснаци бягат от режима, но не могат да избягат от чувството за вина и от обвиненията, които чуват.

„Ние пътувахме с автобус, върнахме се от София. Момче заедно с баба си пътуваше и разбра, че ние също говорим руски. И каза: Бабо, ние не сме единствените украинци в този автобус. И той с интерес започва да глед към нашите деца. Скучно му е и иска да си поговори. Започна да ги гледа. И аз видях, че моите деца се свиха. Това е срамно да кажеш на тези хора, че си руснак. Това чувство, него го има. Като журналист мога да кажа, когато говоря с руснаци и когато те разказват какво се случва с тях - една такава болка срам, сякаш да спреш да живееш. Излиза, че и аз имам общо с това. Аз не го поддържам, аз съм против, но аз съм от тази страна. Аз съм рускиня, нося позора. Ние сме малки хора, нямаме влияние върху нищо, но ние допуснахме това. Ние си налагаме чувство за вина от тази ситуация, угризения на съвестта. От друга стана, когато чуя отвън такива изявление, че ние трябва да се върнем. Да не се издават визи за руснаци, а тези, които са в Европа да се върнат. Получава се като историята на Ремарк - и там си враг и си чужденец, и тук си враг и чужденец. И къде си и на кой му трябваш - излиза, че не си човек“, коментира Маргарита.

Тя и Владимир очакват от българската държава политическо убежище. Такова е предвидено в нашето и в европейското законодателство за всеки човек, който е предложен на преследване в родината си заради това, че не споделя политическите убеждения на властта. Вече няколко месеца те чакат, но резултат и отговор от нашите институции няма. На въпрос на bTV пред агенцията по бежанците имат ли право руснаци като тях на закрила у нас и ще я получат ли, конкретен отговор не получихме.

Получихме уверение, че процедурата ще бъде решена според закона. А неформално получихме информация, че въпросът е много повече политически, отколкото формален.