Веганка описа драматичната си борба със себе си в опита да бъде истински веган и да не хапне грам месо.

Разказът й във Фейсбук предизвика вълна от реакции. Проследете сами драмата на самоотвержената веганка:

Стартира моята седмица на йога, молитви, духовно пречистване, мудри, асани, море, тишина и най-вече веганско хранене. Всеки ден посрещам слънцето, а после цял ден седя на слънце и рея свободна мисъл. Още в ден първи ме грабва хипарска вълна. Нанизвам дрънчащи гривни до лакът, обличам пола до земята, кърпа на главата и се сливам успешно със заобикалящият ме дзен. Мирише на море. На диво мирише.

По пустото трасе към плажа почти се сблъсквам с кола цялостно опакована с тюфлеци, които пътувайки върху тавана на автомобила са успели да погълнат около камион, камион и половина пепел и пясък, щото пътят Емона-Иракли е толкова черен, че като мине някое превозно средство после час и половина не можеш да видиш нищо в радиус от два сантиметра около носа си.

След като се поразсейва пустинната буря след колата с тюфлеците, взорът ми регистрира стадо диви коне и след задуха от пепелището, рязко сменям настроението и се сещам що аджеба съм дошла у средата на нищото. Снимам конете с умиление за вечен спомен и хващам криволичеща пътечка към плажа...вече усмихната по онзи загадъчен начин на йогистите, дето с усмивката си ти казват "знам всичко за света тъпако, щото ям само по шепа зародиши дневно и медитирам до откат" се спъвам в найлонова торбичка, която поставя началото на огромен куп от себеподобни торби, бутилки и секви мизерии.

В следващия момент до ушите ми долита последна рожба на Пайнер индустрията. Обхождайки с поглед гористата местност зървам чака рака-хипарската каравана източник на въпросните ритми. Башка пекат и скара...в първия момент добре препечената свинска плът удря фронтално хищническият ми нос, и слюноотделямето ми рязко се увеличава с няколко литра в секунда, и съм готова за едно кебапче да люшкам кючеци три часа, но се сещам, че вече съм веган и съм готова да убия човек, ако посегне дори на кокоше яйце, камо ли на мило, сладко, розово прасе! Стягам се, удрям си мислено два шамара, само щото съм се изкушила от свинските аромати и си викам "е тия ся ги правя на яхния от тиквички мамицата им и мондари хишнически!",но в следващия момент се сещам, че от оня ден съм дала обет, че ще разпръсквам само обич, благодарност и светлина, а и три бели пеперуди пърхащи върху тарелка с вмирисана вече цаца (нали помните, че съм пред купището с боклука?) разсейват медитативния ми поглед и се понасям след тях към красотата на река Вая.

Предвид, че вече втори ден не съм се свлякла от глад на плажа ми дава надежда, че от мен ще излезе турбо веган и с лют ентусиазъм и тонус на свеж калековски корнишон се врязвам с килимче под мишница в залата за йога и планирам да се раздам до край, пък ако ще да си разкача некой крайник от престараване.

Събуждам се на следващия ден с блажена усмивка причинена от най-милия сън в живота ми...присънило ми се е крехко агънце, забито на шиш и аз със стичаща се в ляво от устата ми слюнка, го въртя на чеверменце..."При мисълта, че пак ще закусвам пшеничена вода ми иде да се задуша с възглавницата. Вдишвам дълбоко! Още две вдишвания пранаяма и се усмихвам. Ще свикна... Със сигурност съм отслабнала. За телесното отслабване не съм убедена, но умствено със сигурност! Мисълта ми е ангажирана изцяло с цвърчаща пържена риба, телешки стекове и пилета на грил.