Синдикалните организации подкрепят новия размер на минималната работна заплата, а работодателските организации – не

Това каза на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел, която обобщи резултатите от днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Заседанието на съвета имаше дневен ред от две точки. Първата бе проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, регламентиращ труда от разстояние, а втората - проект на постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. в размер на 933 лева.

„По точка първа от дневния ред социалните партньори принципно подкрепят, но с допълнителни предложения към направените предложения от вносителя, с които се усъвършенства нормативната уредба във връзка с работата от разстояние и се регламентира отговорност за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители. По втората точка – в проекта на постановление на Министерския съвет се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. да стане 933 лева. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ подкрепят проекта на постановление на Министерския съвет, а работодателските организации не подкрепят предложения размер на минимална работна заплата и настояват за изработване на нов механизъм“, обобщи Габриел за резултатите от днешните разговори, предаде БТА.

Приемането на постановлението за новия размер на минималната заплата е важно за въвеждането в практиката на заложените принципи и референтни стойности в европейската директива за адекватни минимални заплати в Европейския съюз, информира социалният министър Иванка Шалапатова. Директивата дава възможност държавите членки да определят размера на минималната заплата по различни икономически и социални показатели, като се съобразява и с националните специфики, посочи също тя.

Работодателите не приемат административния начин за определяне на работната заплата и няма да се примирят с това. Неправилно беше транспонирана европейската директива за минималната работна заплата, коментира Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. По думите му заради това ще продължи отказът от колективното трудово договаряне.

Защото то се обезсмисля, когато по административен път се определя минималната работна заплата, посочи Симеонов.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България потвърди вече заявената позиция на работодателите, че е неправилна формулата за определяне на минималната работна заплата.

Това, което синдикатите така и не разбраха, е, че минималната работна заплата, както и всяка друга заплата, не се плаща от работодателя, а се изработва в реалния сектор от работника и се плаща от клиента, каза той. Велев е на мнение, че всяко „административно сливане на минимална със средна заплата води до демотивиране на хората да повишават квалификацията си“ и до несправедливи пенсии.

Щеше да бъде странно, ако работодатели и синдикати бяхме на едно мнение, каза вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис за разминаването между бизнеса и синдикатите по отношение на размера на минималната заплата.

Когато нараства минималната заплата, заетостта в България също се повишава, убеден е Любослав Костов от КНСБ. По думите му са налице „всички морални и социални икономически аргументи“ да се подкрепи увеличението.