Управленският хаос е толкова голям, че трудно може да се изчисли ефективността на мерките, както и на финансовата им изразимост

Държавата е ангажирала ресурс от 4.5 млрд. лв. за да противодейства на икономическите последици от пандемията с коронавирус. Така премиерът Бойко Борисов и вече бившият финансов министър Владислав Горанов представиха в края на март готовността на управляващите да подпомогнат бизнеса и социалната система. 

Близо осем месеца след това управленският хаос е толкова голям, че трудно може да се изчисли ефективността на мерките, както и на финансовата им изразимост, пише Мирослав Иванов.

От грантови схеми, които биха били най-прозрачен, измерим и честен начин на подпомагане, управлението навлезе в мерки за промяна на данъчната политика спрямо някои от засегнатите сектори, отмяна на административни изисквания и ред други стъпки.

60/40

Около 1 млрд. лв. държавата заяви, че е готова да отдели за поемане на 60% от брутната заплата на работещ в засегнат сектор. Останалите 40% и осигуровките трябваше да останат за сметка на работодателите. След няколко промени в движение на условията по мярката тя остана валидна до края на юли. По нея бяха разчетени като изплатени 185 млн. лв., или близо шест пъти по-малко от заложения обем. Последните данни от НОИ показват, че месечните плащания през август и септември са в порядъка на няколкостотин хиляди лева.  

Впоследствие мярката смени „дизайна си“ и беше насочена главно към хотелиерството и ресторантьорството. По това време управляващите привидяха в туристическия сектор основаната икономическа жертва на пандемията от КОВИД – 19.

В опит за спасение на сектора те рязко преминаха към промени в данъчното законодателство като понижиха ДДС за храната в заведенията до 9%. Работодателите в сектора пък се ангажираха да започнат да плащат осигуровки върху реалния доход на служителите си. Без да е ясно кака това кореспондира с корона кризата обещанието беше отчетено от управляващите като успех в борбата със сивата икономика.

Безлихвени кредити

Загубилите работата си заради пандемията хора получиха опцията за кредит до 4500 лв. през администрирана от Българската банка за развитие (ББР) програма на стойност 200 млн. лв. Последните данни от ББР показват, че до този момент програмата не е изпълнила дори 50% от целта си. Отпуснати са кредити за малко над 91 млн. лв. на близо 22 000 физически лица.

Фирмени кредити

Друга програма през ББР предвиждаше 500 млн. лв. кредитен пул за малките и средни предприятия в затруднение. Данните показват, че към момента от схемата са се възползвали фирми с кредити за общо 107 млн. лв., или малко над 20% от общия обем.

Напълно несъстоятелни се оказаха и анонсите на Борисов от март месец, че само за дни от 1.5 млрд. лв. държавата вече е преминала на дефицит от 1.5 млрд. лв. Данните за изпълнението на бюджета към края на октомври показват все още 618 млн. лв. излишък, макар и той да намалява.

Така общата картина на управлението на държавните финанси в условията на корона криза показва обичайните за ГЕРБ и Борисов хаос, лутане в крайности, непредвидимост и изключителна слаба ефективност.