"Опасен е, защото е неконтролируем. Ако застанеш срещу него да му направиш забележка, той става агресивен".

Това разказа жена, която живее в съседство с психичноболния мъж, който тормози цял квартал в центъра на Пловдив.

Оказва се, че освободен от психодиспансера 53-годишен плодивчанин буйства и плаши деца и възрастни в центъра на града. Румен Шопов е психически нестабилен алкохолик, диагностициран е с деменция. Живее сам в бивш зъболекарски кабинет, намиращ се на приземен етаж на сграда на улица „Густав Вайганд“.

Румен доскоро е бил настанен в Център за психично здраве в Пловдив, но преди две седмици се връща в квартала и според съседи, отново е заплаха за семействата им. Майките от съседните кооперации са ужасени, тъй като неуравновесеният мъж плаши децата им.

„Ужасени сме. Всяка вечер майките в квартала се събираме на градинката на Гроздовия пазар – децата ни играят на катерушките, тичат. Онзи ден за секунда отклоних поглед и в следващия момент забелязах как зад храстите се беше промъкнал Румен и говореше на сина ми. Не чух целия разговор, но детето ми разказа, че го извикал да го целува. Опитал се да го примами като му предложил нещо от магазина“, разтреперено разказа Вероника Велева, цитирана от TrafficNews.bg

Жената живее в кооперацията над зъболекарския кабинет, в който живее психичноболният. Фризьорката от салона за красота отсреща Милушка Фитнева призна, че работи заключена.

„Сложих матиращо фолио и плакати по стъклата на фризьорския салон с надежда, че когато започне да блъска по джамовете и никой не отговори, ще се заблуди, че е затворено и ще ни подмине“, обясни Милушка, като посочи причината за напълно облепената витрина на фризьорското студио.

На място се бяха събрали съседи, бунтуващи се срещу завръщането на мъжа в махалата. Въпреки че той е освободен от психодиспансера и отново е сред тях само от десетина дни, сценарият се повтаря, твърдят те. Основната причина за неконтролируемото поведение на мъжа е, че той не приема предписаните му лекарства.

„Поне да си взимаше лекарствата… той отказва да пие каквито и да е медикаменти, налива се само с алкохол, който задълбочава проблемното му поведение. Крещи и се държи неадекватно. Показвал е неведнъж, че е склонен към насилие – вечер удря по стените, цялата кооперация се тресе. Изхожда се на дървото пред входната врата. Влиза и в моя двор. Синът ми не иска да спи вкъщи. Буйства, плаши децата“, допълни жена, която дели стена с психичноболния Румен.

По време на изповедта на разстроените и уплашени съседи се разразил скандал между майката на Румен – Василка Шопова, и живущите в квартала. Те искали 73-годишната жена да поеме отговорност за сина си. Тя от своя страна твърди, че прави всичко по силите си. Настанила Румен в своя дом, но той избягал. Мечтата му била да бъде свободен, но състоянието му не позволява. Тя потвърди тезата на съседите - не искал да приема предписаните му медикаменти.

Василка признава, че синът й има нужда от помощ и трябва да бъде настанен в специализиран дом. Жената гледа на тази възможност с огромно упование и счита, че там порасналото й дете ще си взима лекарствата и ще се чувства далеч по-добре. Самата тя е освидетелствала мъжа и е единствената, която все още се грижи за него.

„Той беше отличник, завърши за зъботехник. И до днес пазя първия му изработен зъб. Не знам как се отключи заболяването“, коментира състоянието на сина си Василка.

Семейството на Румен не искало и да чуе за него. Били си изкарали ограничителна заповед. Синът му, дипломиран юрист, пренебрегвал и баба си, заради участта на баща си. Според запознати, психичноболният нямал развод с майката на детето му.

От психодиспансера го изписали – не можели да направят нищо повече освен да му предпишат медикаменти, които да борят страничните ефекти на деменцията.

Към момента майката е подала документи в социалната служба и се надява да приемат Румен в дом за хора с деменция, но от два месеца няма развръзка. Има определение от лекари и насоченост да бъде настанен в дома за възрастни в Горна Махала, Калояново. Молбата от социалните е заведена под номер 171. Василка се надява, че скоро мъките за нея, сина й и живущите в квартала ще приключат. Но дотогава ще продължи да влага цялата си енергия в грижи за него:

„Всички са зле, когато има такова същество, което не е за това общество. Той просто е за друго място. Много ми е мъчно, майка съм, изплакала съм очите си – до колкото ме държат краката ще продължа да тичам, да му давам лекарства и да чистя след него.“