В неделя в 3:00 часа преминаваме към лятно часово време и трябва да преместим стрелките с час напред, напомнят от Българския институт по метрология.

Публикуваме интервю с д-р Веселин Герев, специалист по психиатрия, дадено пред Марица:

- Д-р Герев, как ще ни се отрази преминаването към лятното часово време?

- На хората в активна възраст им предстои трудна седмица. Този един час ще им се отрази по отношение на тяхната ефективност. След като отидат на работа например в 08.00 часа, просто до 09.00 часа няма да правят нищо. Общо взето, човек ще трябва да прави всичко един час по-рано - да си пие кафето, да отива на работа и т.н. За да си настроят динамичния стереотип на новата вълна и да преодолеят проблема, ще им трябват около 3-4 дни.

Преминаването към лятното часово време ще предизвика проблеми със съня. От една страна ще заспиваме вечер доста по-трудно, защото ще трябва да лягаме час по-рано от обичайното и съответно да се събуждаме час по-рано. От друга страна хората, които трябва да гонят точни часове и за които закъснението ще е фатално, няма да имат почти никакъв сън, защото ще се будят много често, за да не изпуснат момента.

Неизбежно през деня недоспиването ще се отрази - тежко и тегаво протичане на деня, редуващи се напрежение и отпадналост, главоболие, раздразнителност, много грешки в справянето с ежедневните задължения. Но в рамките на 3-4 дни сънят се възстановява, психиката се напасва към новия циркаден ритъм, сънливостта и раздразнителността изчезват.

Периодът след смяната на часовото време е проблемен за хората с хронични заболявания. Там изтеглянето на приема на лекарства е от съществено значение, особено за хората със сърдечносъдови, ендокринни и психични проблеми, там, където лекарството трябва да се взема три пъти дневно. Там изместването влияе зле и може да бъде фатално за влошаване на състоянието. Съветвам тези хора няколко дни по-рано да започнат да бутат с 10 минути напред приема на медикаменти. Така в самия ден на смяна на часовото време вече ще са синхронизирани и няма да я усетят рязко, а съвсем плавно и последователно.

Смяната на часовото време има ефект и върху животните. Това е наблюдавано в Русия и е много интересен феномен. Първата седмица след смяната на часовото време млеконадоят при кравите намалява с 40 %, а кокошките започват да носят два пъти по-малко яйца. И животните си имат психика. И това е, защото кравите ги доят с час по-рано или по-късно, защото животните ги хранят ги час по-рано или по-късно. Това създава сериозен стрес на животните.

- А има ли нужда да превъртаме стрелките на часовника?

- Няма никаква полза от него. Страните, които все още сменят времето два пъти годишно, са тези от Европейския съюз, някои щати в САЩ, Канада и Австралия. Това са. Няма някаква енергийна ефективност от този повече час светло, откъдето е тръгнала идеята за смяната на часовото време. От Първата световна война, когато германците са сметнали, че е хубаво да се въведе смяна на часовото време, досега технологиите на производство и на консумация на електроенергия далеч са надхвърлили един век. Не е редно просто да се връщаме обратно в каменната ера.

- Как може да се приспособим най-бързо към промяната?

- За хронично болните няма друго решение, освен плавно преместване на приема на лекарства. За хората, които трябва да стават рано, да са активни, съсредоточени или да спазват точен график, като шофьори на път, като шофьори на автобуси, се препоръчва прием на мелатонин. Той регулира циркадните ритми и ще им помогне по-бързо да си напаснат часовника. Ако не желаят да приемат каквото и да било, да се напаснат сами чрез ставане с 15 минути по-рано всеки ден, за да може психиката да се събуди, защото тя е настроена, че по това време още спи. Оттам следват по-забавени реакции, понижена фиксация на вниманието и т.н. Това пък от своя страна може да доведе до катастрофи, трудови злополуки, до неприятни инциденти. Според изследвания в САЩ и ЕС, в първите два дни след смяната на часовото време се увеличават с 50 % трудовите злополуки и катастрофите.

Всеки може да подготви сам своя организъм за промяната. Хората, които сутрин не се натоварват толкова много, ще могат да изтърпят няколко дни, докато биологичният им часовник се настрои. Циркадният ритъм у нас е закодиран по астрономическото време, каквото е сега. Изместването с час напред ни вади от биологично закодирания ни циркаден ритъм. Не че не може да се настроим, но просто за нас това си е обичайният ритъм, който се предава от век насам като вроден.

- Откъде е дошла идеята за смяна на часовото време?

- Идеята е на Франклин Рузвелт, още когато е бил дописник на „Ню Йорк Таймс“. Докато е писал една статия до рано сутринта, той си е казал, че ако е светло, то няма да светят крушките и няма да се консумира толкова енергия. Но тогава са били военни времена и енергия е трябвала много за добив на стомана и производство на оръжия.

Сега технологиите за производство на енергия не са от въглища. Имаме възобновяеми източници, колкото и да са неефективни, имаме и ядрена енергия. Пестенето на енергия в резултат на смяната на часовото време е нищожно в сравнение с пораженията върху психиката и телесното здраве на хората. Още преди 10 години участвах в инициативен комитет, който настоява в България да не се сменя часовото време. Внесохме такава молба за разглеждане в парламента. Никой не обърна внимание на тази позиция, нито ни поканиха на разговор. Това показа, че от нас нищо не зависи, а решението е изцяло на ЕС.

- Ще бъде ли по-особена тази смяна в условията на пандемия?

- Факт е, че повечето хора вече не се интересуват от пандемията. Интересува ги да имат работа, да могат да получават приходи, да си покриват нуждите и да си плащат задълженията. Сметките валят, а ние сме на практика затворени. Това важи за всички хора в активна възраст. От този проблем се вълнуват повече хората в третата възраст, които са най-застрашени от усложнения от вирусната инфекция. Но при тях дали ще стават час по-рано, или по-късно, не е от особено значение, освен ако не приемат трикратно медикаменти. В моята практика винаги съветвам клиентите си предварително какво да правят и по принцип не чувстват кой знае колко сериозно смяната на часовото време.

Като пример за обраното обаче ще дам тежката катастрофа с автобус, който пътуваше по направлението София-Бургас през 2017-а, точно когато се смени времето. Тогава се размина без жертви, но причината беше, че водачът е бил достатъчно преуморен. Връщайки часовника назад, предния ден по това време, по което той е правил курс, вече е спял. Катастрофата стана точно преди Бургас и всички казаха, че шофьорът е бил сънлив, ту се събуждал, ту заспивал, като накрая е изпуснал завоя и автобусът се е обърнал по таван. Много са случите на катастрофи и трудови злополуки. А сега ще извират отвсякъде, тъй като напрежението се покачва допълнително в резултат на пандемията.

Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Завършил е медицина във ВМИ - Пловдив, през 1991 година. Защитава специалност по психиатрия през 1997-а. Консултант е на ВМА в периода 1999-2001 година. От 2002-ра е психиатър на свободна практика. Провел е специализация в Университетска клиника - Франкфурт/Майн. Д-р Герев въвежда първи в Европа услугата "консултация по Скайп", която набира все по-голяма популярност.