В предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ проф. Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата и бивш депутат от НДСВ, който понастоящем е член на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, представи основните тези в писмото, изпратено от него до председателите на три парламентарни комисии – по енергетика, по финанси и правната комисия.

„Аз съм просто, меко казано ,шокиран от това, че Законът за енергетиката не е предвидил форма на контрол, той не е предвидил разрешителен режим, режим на проверяване и разрешаване на придобиване на дялово участие в енергийни дружества и най-вече в енергоразпределителните дружества.“

Според проф. Димитров в българското законодателство има около 40 закона, които предвиждат лицензионни режими за определени високорискови бизнеси, които са пряко свързани с обществения интерес. Той е категоричен, че енергетиката е сред този вид бизнеси, но такъв тип регулация няма и по думите му Законът за енергетиката може „с пълно основание да спечели конкурс за най-глупав регулативен закон“.

Експертът в Народното събрание припомни, че законът е приет през 2003 г., но е многократно променян. Въпреки внасяните промени в него не е установена форма на контрол върху акционери със съществено влияние, които могат да упражняват контрол върху енергийни дружества.

Димитров даде пример, че такъв контрол е предвиден в други регулативни закони като Закона за кредитните институции и Кодекса за социално осигуряване и Кодекса за застраховането, където има изключително прецизна и детайлна уредба на придобиването на дялово участие. Според бившия председател на Сметната палата тази уредба може да служи като модел.

Правителството и парламента не са органи с регулативни правомощия – такава е Комисията за енергийно и водно регулиране, смята проф. Димитров:

„На нея трябва да ѝ бъде дадена тази власт. Тя трябва да има власт подобна на властта, която има Българската народна банка в областта на банковия бизнес, както и Комисията за финансов надзор в областта на застрахователния, осигурителния бизнес и бизнеса на капиталовия пазар.“

Бившият народен представил даде пример с продажбата на дялово участие в банка, при което прехвърлянето на определени прагове на участие – 10%, 20%, 33% и 50% е свързано с разрешителна власт на БНБ, която разрешава всяка такава сделка, след като проучи репутацията, финансовото състояние и свързаностите с офшорни фирми на потенциалния инвеститор и оценява риска от изпиране на пари.

Народният представител от Парламентарна група "Обединени патриоти" и член на Комисията по енергетика в Народното събрание Искрен Веселинов заяви в ефира на БНР, че в Закона за енергетиката има съществен пропуск и такъв тип пропуски си проличават при критични ситуации, като настоящата в енергетиката, при която, по думите му, „случаен инвеститор влиза в подобна мащабна сделка“ – закупуването на ЧЕЗ.

Членът на Парламентарна група "Обединени патриоти" обяви, че са подготвени законодателни решения, които са предложени на народните представители от управляващите политически сили. Той очаква проектите за нормативни промени да бъдат обсъдени в началото на идната седмица и „в спешен порядък този пропуск да бъде запълнен“.

„Странното е, че в закона има разрешителен режим за разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност, а на практика с цялата собственост на дружествата, със съществените части от капитала – няма. Всъщност това е поправката, която смятаме да предложим – при над 20% разпоредителни действия с част от капитала на дружеството да се изисква разрешение от КЕВР. Като КЕВР на база на това да гарантира устойчивото снабдяване на крайните потребители, както и националната сигурност, да издава и съответно да не издава разрешение за това придобиване.“

От своя страна КЕВР ще бъде оторизиран, при необходимост, да получава информация от ДАНС и финансовото разузнаване и Комисията за защита на конкуренцията, допълни Веселинов.

Целта на спешните действия е промените да влязат в сила преди официалното приключване на настоящата сделка за прехвърляне на собствеността на ЧЕЗ, подчерта Веселинов:

„Аз мисля, че в началото на другата седмица бихме могли да внесем законопроекта. Тоест реално, ако броим от днес, в рамките на около 10 дни би могъл да влезе в сила заедно с публикуването на този законопроект.“

Проф. Валери Димитров подкрепи народния представител, че сделката не е приключила:

„Това е висяща процедура. А ретроактивно действие имаме тогава, когато законът се прилага към приключили отношения…“

Бившия ръководител на сметната палата препоръча на депутата Искрен Веселинов при формулирането на законодателните промени да се използва понятието от общоевропейското законодателство, възприето и в българското право – „квалифицирано дялово участие“, което се свързва с придобиване на акции с праг не от 20, а от 10 и над 10 на сто, доколкото при този праг придобиващият инвеститор може да оказва съществено влияние върху дейността и управлението на дружеството.