Учените не са в състояние да прогнозират с точност дали рязкото застудяване у нас ще се повтори, примерно, през февруари.

Като видите такива информации без сериозен източник- по-добре не ги четете, защото са близо до шарлатанията.

Независимо, че има наука климатология и редица учени се занимават с това поприще, все още няма цялостна теория, строг модел, които да дават точни прогнози за времето. Разбира се, има модел, в който се попълват данните в различни часове, дни и месеци, но конкретна формула за прогноза на времето няма. Няма теория, няма учебник, който да ни помогне.

Технологиите ни позволяват да събираме данни, получени от спътници, метеостанции, глобалните мрежи си ги обменят. Но на тяхна база сравнително точни са единствено краткосрочните прогнози. За един средно интелигентен човек е ясно, че когато неговото населено място е в даден климатичен пояс и ако днес е минус 15 градуса, то не би следвало утре да е плюс 30.

Предполага се, че такива резки скокове много рядко се случват. Дългосрочните прогнози се правят на базата на екстраполиране, заключение въз основа на частични данни. Земята е разделена на климатични пояси, в които климатичните особености са еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Германският климатолог Хелмут Ландсберг използва пръв статистическия анализ в климатологията.

Взема се, примерно, каква е била температурата на 13 януари 1900 г., 13 януари 2000 г. и се анализира кривата на температурите на този ден оттогава досега. Прави се средностатистическа оценка, на базата на която може да се види някаква закономерност, както и да се отчетат аномалните застудявания или затопляния. А днес просто имаме повече емпирични данни от различни източници, които следят за времето и всичко е въпрос на тяхната обработка.

От спътниците се наблюдава движението на студените, на топлите фронтове и картината лека полека се изяснява за следващите дни. Но точни дългосрочни прогнози е трудно да очакваме, защото земната атмосфера е нелинейна система. Какво означава това? На научен език това е система, в която има поне един елемент, който се описва с нелинейно уравнение.

В такава система две плюс две не е равно на четири, може да се окаже и 10 000. Извън тези абстрактни размишления, например, малки въздействия в някаква точка могат да предизвикат колосални промени в друга точка. Спомняте си метафората с пеперудата, която с едно махване на крилата в единия край на света може да предизвика ураган в другия.

Е, става дума за по-особени точки на света, военните най-добре знаят как един взрив на такова място може да причини невероятни поражения. Част от подобна информация, разбира се, е засекретена, за да бъде предпазен света от авантюрите на непросветените недоброжелатели. Често хората си задават въпроса защо при влага при една и съща температура усещат студа по-силно.

Често хората си задават въпроса защо при влага при една и съща температура усещат студа по-силно, отколкото, ако въздухът е сух. Обяснението е просто - в зависимост от влагата се променя топлопроводимостта на въздуха. При влага и студът, и топлината се разпространяват по-бързо, сухият въздух не е проводим. По друг начин казано - температурата се разпространява скоростно при влага, докато сухият въздух е като изолатор.

Истината е, че метеоролозите са силни в краткосрочните предвиждания, но прогнозите за по-дългите периоди трябва да приемаме винаги с една условност. Четем предвижданията им за месеца, за годината, за сезона, но всички знаем, че ако те не се сбъднат никой няма да им се сърди.

Затова медиите не трябва да се предоверяват на слухове, поверия и заклинания, а хората да не бъдат плашени с апокалипсиси, сибирски студове и дълга ледена зима, защото е несериозно и от научна, и от всякаква друга гледна точка.

Доц. Димитър Младенов  - физик, преподавател във Физическия факултет на СУ”Св.Климент Охридски”.