Международният валутен фонд повиши прогнозите си за световната икономика, но я влоши за еврозоната

Световната икономика ще нарасне с 3,1 на сто през 2024 година и с 3,2 на сто през 2025 година, очаква Международният валутен фонд (МВФ) в актуализирания си доклад за световните икономически перспективи. Прогнозата за текущата година е с 0,2 процентни пункта по-висока от оповестената през октомври благодарение на по-добрата от очакваното устойчивост на икономиките в САЩ и няколко страни с нововъзникващи пазари, както и на фискалната подкрепа, предоставена в Китай, се посочва в доклада, съобщава БТА.

Прогнозата за 2024-2025 година обаче е под средното ниво от 3,8 процента, отчитано през периода 2000-2019 година, на фона на по-високите лихви на централните банки, които се борят с инфлацията, оттеглянето на фискалната подкрепа на фона на натиска, който високият дълг оказва върху икономическата активност, както и заради ниския растеж на базовата продуктивност, посочва Фондът.

За 2023 година се очаква темп на растеж от 3,1 на сто спрямо прогнозираните през октомври 2,9 на сто.

Инфлацията се понижава по-бързо от очакваното в повечето региони на фона на намаляващите проблеми с доставките и рестриктивната парична политика. Прогнозира се понижаване на основната световна инфлация до 5,8 на сто през 2024 година и до 4,4 процента през 2025 година, като прогнозата за догодина е понижена.

Предвид намаляването на инфлацията и стабилния растеж вероятността от "твърдо приземяване" е намаляла и рисковете пред световния растеж като цяло са балансирани, посочва МВФ.

От една страна, по-бързата "дезинфлация" може да доведе до по-нататъшно смекчаване на финансовите условия. Фискална политика, по-либерална от необходимото и от заложеното в прогнозите, би могла да доведе до временно ускоряване на растежа, но при риск от по-скъпоструващи корекции на по-късен етап. По-силен темп на структурни реформи може да засили производителността и да окаже положителен трансграничен ефект.

От друга страна, новият растеж в цените на суровините, предизвикан от геополитически шокове, включително продължаващите атаки в Червено море, и нарушенията в доставките, или по-устойчива базова инфлация биха могли да продълват прулагането на затегнатата парична политика. Задълбочаване на проблемите в сектора на недвижимите имоти в Китай или на други места, стъпки към повишаване на данъци и намаляване на разходите също са фактори, които биха могли да доведат до разочароващ растеж.

Основните предизвикателства в краткосрочен план са успешното направляване на окончателното понижаване на инфлацията до целевото равнище, "калибрирането" на паричната политика в отговор на динамиката на инфлацията и приспособяването ѝ към по-малко рестриктивно ниво.

Очаква се през втората половина на 2023 година икономическият растеж да е бил по-силен от прогнозираното в САЩ и няколко големи нововъзникващи пазара и развиващи се страни, оценяват експертите на Фонда.

За развитите икономики се прогнозира леко забавяне на растежа от 1,6 на сто през 2023 година до 1,5 на сто през 2024 година, преди ускоряване до 1,8 на сто през 2025 година. Преразглеждането към повишение с 0,1 процентни пункта на прогнозата за 2024 година отразява по-силния от очаквания растеж в САЩ, макар че той частично е бил компенсиран от по-слабото представяне на еврозоната.

За САЩ се очаква ръстът на икономиката през 2023 година да достигне 2,5 на сто спрямо 1,9 на сто отчетен през 2022 година. За тази година Фондът прогнозира, че най-голямата световна икономика да забави растежа си до 2,1 на сто и до 1,7 на сто догодина.

За икономиката на Китай се предвижда темп на растеж от 4,6 на сто през 2024 година и 4,1 на сто през 2025 година, като за текущата година корекцията е с 0,4 процентни пункта нагоре спрямо доклада от октомври.

Еврозоната вероятно ще се възстанови от бавния си темп на растеж, оценяван на 0,5 на сто през 2023 година, което отразява сравнително силното въздействие на войната в Украйна, до 0,9 на сто през 2024 година и 1,7 на сто през 2025 година. Въпреки това МВФ понижава очакванията си икономиката на валутния съюз използващ еврото с 0,3 на сто спрямо очакванията заложени в октомврийската прогноза.

За европейските страни с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики прогнозите сочат ускоряване от очаквания растеж от 2,7 на сто през миналата година до 2,8 на сто през 2024 година, преди да бъде отчетено забавяне до 2,5 на сто през 2025 година. Повишаването на прогнозата с 0,6 процентни пункта спрямо очакванията от октомври се свързват с икономическото развитие в Русия. Растежът в Русия се прогнозира на ниво 2,6 на сто през 2024 година и 1,1 на сто през 2025 година. Цифрите за 2024 година са коригирани нагоре с 1,5 процентни пункта спрямо октомврийските анализи, което отразява въздействието на по-силния растеж през 2023 година, отчетен благодарение на големите военни разходи и частното потребление, подкрепено от нарастването на възнагражденията заради затегнатия трудов пазар.