Европейската комисия понижи значително прогнозата си за икономическия растеж на България за 2021 година до 3,8 процента.

Това сочат есенните икономически прогнози на институцията, публикувани днес, пише БТА. В юлския си доклад ЕК залагаше на темп от 4,6 процента за страната ни за тази година.

Оценката за нарастването на българския БВП през 2022 година все пак остава непроменена на равнище 4,1 процента, т.е. темпът ще се ускори, но за 2023 година Брюксел очаква забавяне на растежа до 3,5 процента.

Според базисния сценарий на Българска народна банка от септември прогнозата е БВП на България в реално изражение да отчете ръст от 3,9 на сто за тази година, който ще се ускори до 4,7 на сто през 2022 година, след което ще се забави до 3,8 на сто през 2023 година.

Икономиката на страната ни се сви с 4,4 на сто през 2020 година, се припомня в документа на ЕК, в който за България се изтъква, че възстановяването се отлага заради предизвикателствата в краткосрочен план, свързани с ниската степен на ваксинация и високите цени на енергията.

След бързото съживяване през третото тримесечие на миналата година, реалният БВП на страната остана приблизително непроменен до средата на 2021 година. Инвестиционната активност продължи да бъде в застой през първата половина на 2021-а, ограничена от все още високата несигурност. Износът на услуги укрепна донякъде, но остана доста под пълния капацитет. Краткосрочните показатели сочат около 40 процента по-малко пристигащи чуждестранни туристи през пиковия сезон юли-август. Макар секторът за настаняване да компенсира частично недостига на чуждестранно търсене чрез привличане на местни посетители, както броят на наличните легла, така и степента на заетост бяха доста под обичайните нива, констатират от Брюксел.

Като положителна страна е посочено, че частното потребление остава стабилно, подкрепено от увеличаването на разполагаемия доход. Износът на стоки се е възстановил бързо благодарение на нарастването на външното търсене. След подкрепящата фискална политика от 2020 г. държавното потребление e продължило да допринася за съвкупното търсене през първата половина на тази година.

Припомня се, че в отговор на нарастването на случаите на коронавирус, от 21 октомври е въведен сертификат за COVID-19 за посетители и работещи на обществени места. Предвид ниските нива на ваксиниране в страната ни, от Брюксел очакват тези ограничения да оказват натиск върху частното потребление в продължение на няколко месеца, докато се постигне гладко функциониране на новия режим и по-висока степен на ваксиниране.

Поскъпването на електроенергията и храните ще подкопае

покупателната способност на домакинствата с ниски доходи, предупреждава Еврокомисията. Увеличението на социалните трансфери и пенсиите през настоящата и следващата година обаче трябва да компенсира ефекта от по-високите цени върху бюджетите на домакинствата. Засилването на потребителското търсене се очаква да продължи на фона на стегнатия пазар на труда, високото потребителско доверие и силната кредитна активност. Износът на стоки ще расте успоредно с външното търсене, докато при услугите възстановяването ще е по-постепенно, прогнозира ЕК.

Има риск от низходящо преразглеждане на прогнозата предвид това, че въвеждането на сертификата за COVID-19 може да се окаже недостатъчно, за да ограничи нивата на заразяване и приспособяването към новото нормално може да отнеме повече време, предупреждават още от Брюксел. Освен това въздействието на по-високите цени на енергията върху общата инфлация и следователно върху частното потребление може да се окаже по-силно от очакваното.

Пазар на труда постепенно ще се затегне

След първоначален скок в началото на пандемията от COVID-19, сезонно коригираното ниво на безработица в България се стабилизира на около 5,5 процента от юни 2020 година, констатира Комисията. Паралелно процентът на участие на пазара на труда е спаднал средно с около 1 процентен пункт от началото на кризата. Правителствените схеми за запазване на работни места са изиграли значителна роля за минимизиране на загубата на работни места, позволявайки временен преход към схеми за краткосрочна работа. През следващите две години се очаква благоприятната икономическа перспектива да затегне пазара на труда, като равнището на безработица постепенно ще спадне до 4,6 процента през 2022-а и 4,4 процента през 2023 година. В същото време връщането на пълен работен ден и прогнозираното засилване на темповете на активност ще облекчат частично натиска върху пазара на труда и върху заплатите. Очаква се ръстът на заплатите да остане силен - 9 процента догодина и 7,9 през 2023 година.

Инфлацията ще се ускори

Инфлацията, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени, се ускори рязко през второто и третото тримесечие на 2021 година заради по-високите цени на енергията и непреработените храни. Сезонното поскъпване на туристическите услуги е било по-слабо изразено, което е спомогнало за ограничаване на общата инфлация при услугите. Очаква се годишната инфлация в България да се ускори до 2,4 процента през 2021 година и 2,9 процента през 2022 година на фона на високите цени на енергията и техните вторични ефекти. След това инфлацията ще се забави до 1,8 процента през 2023 година, тъй като се очаква тези ефекти да изчезнат.

Фискалните стимули са останали силни

Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да бъде 3,6 процента от БВП за 2021 година. Подобрението спрямо дефицита от предходната година (4 процента от БВП) се дължи главно на статистически корекции, уточняват от Брюксел. Фискалните стимули са останали силни през 2021 година, след като правителството удължи спешната подкрепа за домакинствата, бизнеса и здравния сектор и въведе нови мерки за подкрепа на уязвимите групи, се подчертава в частта за България.

Очаква се възстановяването на данъчните приходи обаче да компенсира въздействието върху дефицита от все още силния растеж на разходите. Предвижда се дефицитът да намалее през 2022 година, тъй като повечето от спешните мерки ще бъдат прекратени и се планират по-големи постъпления от ЕС, включително по механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), за финансиране на по-голямата част от прогнозното увеличение на държавните инвестиции. Очаква се държавният дълг да бъде около 26,7 процента от БВП през 2021 година и да остане около това ниво след това