Според историка, е грешка да се смята, че обявяването на Независимостта е изцяло заслуга на княз Фердинанд

Историкът проф. Пламен Павлов разкрива в интервю за БТА, че Съединението и обявяването на Независимостта на България са свързани с дълбока и логична последователност. През 1908 година България все още е била васално княжество на Османската империя, поне от международно-правна гледна точка. Съединението от 1885 година е ключов момент, който ликвидира автономната област Източна Румелия както на практика, така и юридически. Така между двете събития – Съединението и Независимостта, съществува ясна и непрекъсната връзка.

Павлов подчертава, че идеята за независимостта не се появява спонтанно през 1908 година. Напротив, през десетилетията преди това са съществували многократни усилия и настроения за такъв акт, но едва през тази година международната ситуация позволява предприемането на конкретни действия. Османската империя затяга политиката си към съседните държави, а след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание става очевидно, че обединението на българските земи може да се постигне единствено със сила, а не чрез реформи, които Османската империя не е желаела да изпълни. С обявяването на Независимостта, България се освобождава и от някои икономически клаузи, които облагодетелстват великите сили на местния пазар.

Професор Павлов обръща внимание и на независимата политика, която тогавашните български политици водят, особено спрямо Османската империя. Той отбелязва, че политическата класа е трябвало да даде на света ясен сигнал, че България ще се бори за законните си права в Македония и Одринска Тракия. Това събитие е сред върховите моменти в развитието на съвременната българска държава.

Историкът акцентира и върху значимата роля на премиера Александър Малинов и неговото правителство, в което са включени ерудирани личности и патриоти, много от които участвали в борбите за Освобождението и изграждането на образователната система. Според него, е грешка да се смята, че обявяването на Независимостта е изцяло заслуга на княз Фердинанд. След 1944 година комунистическата пропаганда се опитва да представи този акт като проявление на тщеславието на Фердинанд, затова и този исторически момент е омаловажаван.

Все пак, преди промените през 1989 година, историци като покойния професор Петър Горанов от Великотърновския университет полагат усилия за реабилитацията на значимостта на обявяването на Независимостта. Днешното утвърждаване на този акт като официален празник е важна стъпка, която се възприема добре както в България, така и сред българските общности в чужбина.

Павлов също така подчертава, че правителството на Малинов е съставено от хора с разнообразни корени, сред които бесарабски и македонски българи. Самият Малинов е родом от село Ореховка, в днешна Украйна, и е завършил право в Киев. Генерал Данаил Николаев, също завършил Болградската гимназия, е човекът, който осъществява Съединението като командир на Източнорумелийската милиция. Друг виден политик от този период е Андрей Ляпчев, родом от Ресен в Македония. Всички тези личности са играли ключови роли в Съединението и в училищното дело, което показва колко ерудирани и ангажирани са били министрите в правителството.

Историкът посочва, че макар Фердинанд да е водил основната дипломатическа подготовка, Малинов и неговите министри са действали решително. Така се формира консенсус между държавния глава и правителството. В този период председател на Народното събрание е Христо Славейков, син на Петко Славейков, а министърът на финансите Иван Салабашев описва как старопрестолният град Велико Търново е бил тържествено украсен със знамена на 22 септември, когато е провъзгласена Независимостта. По това време българската армия е в процес на превъоръжаване, а генерал Николаев играе решаваща роля в тази трансформация.

Тогавашните политици са имали визия за бъдещето, а Независимостта е била инструмент за постигането на националните цели. Както е записано в Манифеста за Независимостта от Александър Малинов, България се е стремяла да преследва своите стратегически цели без да бъде обременявана от връзките на зависимостта.