„В момента имаме превзета държава.

Демокрацията има много критични точки, много дълъг път трябва да се измине, за да се превърне България в демократично общество. Това се отразява и на медиите. Това позволява законодателният процес да бъде превзет, да влизат в сила лобистки закони. Което, от своя страна, позволява определени фигури зад властта да вземат решения във всички сектори, включително медиите. Хората отиват на избори, за да променят нещо. И те се разочароват изключително много, когато на изборите управляващите се сменят, но състоянието на медиите остава същото. Защото то не зависи реално от тези, които са на светло. Зависи от едни други хора, които не виждаме.“

Това заяви проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право и председател на Комисията за журналистическа етика, в предаването „По острието с Калоян Константинов“.

Станишев и Борисов доведоха медиите до крах

Тя поясни, че стремглавото пропадане на медийната среда у нас е започнало по времето на Тройната коалиция:

„По времето на Сергей Станишев тъкмо мултиплексите бяха отишли при едни неясни субекти, които всички знаеха, че са свързани с Цветан Василев и КТБ. Това означаваше, че няма да има никаква конкуренция. Че всички мултиплекси са у един и същ субект. Което означава, че той ще държи цените на разпространението и ще има специално влияние. Който контролира разпространението – той контролира общественото мнение. Вместо ГЕРБ да спре този процес, те просто го продължиха.“

Така се стига до днешните ситуации, в които повечето медии са подчинени, а опозиционните журналисти нападани вербално или физически. Както се случи на конференцията на ГЕРБ на 5 август.

„Няма съмнение, че поне част от участниците в посегателствата бяха свързани с ГЕРБ. Нещо повече, много специална роля има един пиар към ГЕРБ, който поемаше хора от протеста и ги предаваше на лица, които си служеха със силови средства“, коментира проф. Огнянова.

Тя отбеляза и негативното отношение на някои протестиращи към репортери на Нова тв и Канал 3. Журналистите от тези медии не бивало да се изненадват от лошите реакции към тях, тъй като медиите им отразяват тенденциозно протеста. Въпреки това агресията към който и да било журналист е недопустима.

„Има негативно отношение и към начина, по който БНТ отразява протестите. БНТ е обществена медиа и към нея има по-високи изисквания – трябва да е безпристрастна и да представя събитията според тяхната тежест в обществения дневен ред. Мониторинг на Съвета за електронни медии (СЕМ) твърди, че това е така. Аз имам малко по-различно мнение. БНТ поне в някои случаи е показвала протестиращите пред хората извън София като привърженици на Радев. Това няма как да е вярно. Оттук идват моите претенции към достоверността на някои предавания на БНТ“, допълва медийният експерт.

СЕМ е поставен в зависимост

Проф. Огнянова изказа и силни съмнения за независимостта на СЕМ. Според правото на ЕС, тепърва медийният регулатор ще увеличава правомощията си и ако нашият е пряко подчинен на политици и олигарси – това ще задълбочи кризата у нас.

„СЕМ е медиен регулатор, който беше създаден през годините на прехода. Преди това правомощията, които СЕМ има сега – като избор на изпълнителни директори на БНР и БНТ – се изпълняваха директно от държавата. Направо от парламента и неговите комисии. Идеята на медийния регулатор е да прекъсне тази вертикала между властта и медиите. За да може това да стане, СЕМ трябва да е независим. Ако той не е независим – тогава по-добре властта директно да управлява медиите.

Обществената енергия трябва да бъде хвърлена в посока да се осигури независимостта на регулатора. Това сега не е факт. От кого трябва да е независим СЕМ? От властта и от пазара. Но освен това в регулатора трябва да има известно ниво на експертност. Има периоди, в които той не е нито независим, нито с нужната експертност.

Има много индикации, че не всички решения на СЕМ са независими. Тук правото не е достатъчно. Не е достатъчно законът да е записал, че регулаторът трябва да е независим, че участниците нямат право да приемат нареждания. Много трябва да се внимава какви хора попадат там. Което е работа на парламента и президента в момента“, обясни проф. Огнянова.

Медиите на властта

„Гледайте кой е собственикът на медията. Важно е кой говори. Важно е кой е номиналният собственик, но и кой финансира тази медиа. Да напомним КТБ – тя се оказа, че кредитира „Труд“, „24 часа“ и „Стандарт“ по начин, по който едва ли можем да очакваме кредитите някога да бъдат върнати. Още през съдържанието им можехме да направим извод, че не са независими. Има голямо значение и кои са рекламодателите. Тук примерът е Нова телевизия и Васил Божков", каза още проф. Огнянова.

"Българското жълто не е просто личен живот на известни хора. В голямата си част от е свързано с медийната империя на Пеевски. То се занимава с кампании срещу политици и демократично мислещи хора. За тези медии хората не трябва да допринасят с парите си, за да съществуват. Тези медии не би трябвало властта да ги кредитира, като насочва европейски средства и публичен ресурс. Няма никакъв начин медия като „Пик“ с толкова много антиевропейски публикации да бъде финансирана от ЕС, както се случва. Няма как в нормална страна хора от правителството да присъстват на събития на подобни медии, да изпращат поздравителни писма и да ги легитимират“, разясни тя.

И посъветва да следим за следните белези на качествената журналистика в медиите: зачитане на личния живот, спазване на авторските права, да не се посяга върху доброто име на хората необосновано, да няма дълъг списък от дела срещу съответната медия, да се работи с авторитетни журналисти.

Бъдещето на медиите зависи от хората и от журналистите

Проф. Огнянова направи връзка между доброто състояние на медиите в една държава и качеството на образованието в нея. Според нея, в момента не съществува устойчив бизнес модел на медиите, особено в онлайн изданията.

Европейските програми не са устойчив и дългосрочен източник на средства, а рекламите също не са отговорът.

Правилният път е финансовата подкрепа от читателите за качествени издания, които предлагат добре разработено и хубаво съдържание. За съжаление, в България все още няма развита подобна гражданска култура.

Въпреки това се забелязва тенденцията за развитие на малки, но качествени медии от млади и образовани хора, които не са доволни от медийната среда у нас.