Имунологът коментира защо научната общност е скептична към медикамента срещу COVID

В тази връзка хората трябва да бъдат информирани и да преценят, дали са склонни да прекарат инфекцията и тогава след прекарана инфекция да получат имунитета или да сметнат, че ще получат по-голямо усложнение от инфекцията и ще рискуват с ваксината, подписвайки информирано съгласие. Това коментира ръководителят на департамента по Имунология към Института по Микробиология към БАН проф. д-р Андрей Чорбанов пред "Евроком".

"Бих се ваксинирал, но не сега и не с тази ваксина. Ще изчакам да се види ефекта от ваксината. Една такава ваксина беше вече регистрирана, тази срещу "Ебола". Тя беше създадена през 2015г. и премина през доста проучвания, за да стигне до регистрация лятото на тази година", допълни той.

Относно българската ваксина проф. Чорбанов коментира, че се движи нормално по програмата си с Института "Пастьор".

"По тази програма, през януари ще започнат с работата върху експерименталните животни. Това са така наречените предклиничните изпитания. Нещо, което никоя друга ваксина не направи, защото те рискуваха и минаха директно към фаза "1", "2" и "3", при работа с доброволци. До момента няма научни резултати, научни показатели публикувани от фирмите, които произвеждат ваксините, за да се види кой е точният механизъм, по който се създава имунният отговор, затова световната научна общност задава тези въпроси".

"От ваксината никой не може да каже колко дълготраен е имунитетът срещу коронавирус, защото преди няколко месеца бяха ваксинирани първите хора. Няма жив човек на света, който да предположи. При някои ваксини, каквото е ваксината срещу морбили, имунитетът е за цял живот, а при други ваксината има защита от 5 години. Има и други, които не са много трайни във времето. Ако вирусът не мутира съществено много може и да е за цял живот. Към нито една ваксина, купена от Европейската комисия, не съм добре настроен. Всяка една е на едно и също ниво относно необходимостта от научни данни. Нито една от тях не е публикувала научни данни", коментира имунологът.

"Научните резултати са публикувани и могат да се видят. Проблемът е крайната точка, която се търси за успеваемост на една ваксина. Нормално е една ваксина, която застрашава здравето и живота на човек да има различни нива, по които да се изследва, ако беше изследвана крайна точка смъртност, че ако при ваксинация хората се пазят от смъртност, това щеше да ни даде много информация. Истината е, че всички ваксини, които се купуват от Европейската комисия, имат за крайна точка кашлица, главоболие и болки в гърлото. Това са показателите, въз основа, на които се твърди, че ваксините са успешни. Никой не си е направил труда да направи анализ и да каже дали ваксината намалява смъртността. В крайна сметка хората се интересуват точно от това, дали след ваксинация хората ще получат усложнения от вируса, дали ще получат тежки форми. Ако ваксинацията ги предпазва само от болки в гърлото, не мисля, че много хора биха се притеснили, че ще ги боли три дни гърлото", каза още той.