Чувствах се винаги защитена в ръцете му. Може би защото за мен той бе най-силният? Или може би защото за него аз бях най-крехкото създание на света? Която и да бе причината, щом ръцете му сключваха силна прегръдка около тялото ми, сърцето ми започваше да бие по-бързо от нормалното... Винаги бебе, винаги... Липсваш ми. Това написа едно смазано от болка момиче - Лора, гаджето на убития в Борисовата градина 16-годишен Георги.Приятели във Фейсбук напразно се опитват да я утешат.

Лора продължава да говори с любимия си:

Беше дълъг ден без теб.
И ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!
Изминахме дълъг път, откъдето започнахме.
О,и ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!
Когато те видя отново!

По дяволите, кой да знае?
Хубавите неща, които преживяхме...
Че аз ще стоя тук и ще говоря на теб...
За друг път...
Знам, обичахме да караме по пътищата и да се смеем...
Но нещо ми подсказа, че това няма да продължава вечно...
Трябваше да превключим...
Да погледнем на нещата различно...
Да видим по-голямата картинка...
Това бяха онези дни, когато усилената работа винаги се отплащаше...
Сега те виждам на едно по-добро място...

Остави светлината да те води по пътя...
Пази всеки спомен, когато си тръгнеш...
И всеки път, по който поемеш...винаги ще те води у дома!

Точно един ден,а ми липсваш като за хиляди....Обичам те и нещата ще се разберат,бебе .. почивай в мир.