Приказката, която ще разкажа днес не би била подходяща за подрастващи, но проблемът е там, че точно те я написаха.

Тя е цинична, пошла и евтина.

Единственото приказно в нея е, че има една принцеса, но тя милата от началото до края се целува с жаби, за да  може след това вълшебникът с магическия скалпел да я направи достойна за вълка, защото и той стана тарикат и не ще да яде баби, а да се въргаля в силикон.

Сега сме в сезона на баловете и Интернет ни залива със снимки на  абитуриентки, които съдейки по облеклото им не мисля, че празнуват края на ученическите години, а световния ден ексхибиционизма. Разглеждайки снимките на подрастващите дами се чудя – как е възможно с толкова малко плат по тялото да се постигне такава удивителна безвкусица? Това е талант! Талант по български!

Тези момичета, които не бих определила и като проститутки, защото съм сигурна, че и в този занаят има по-стилни, са научили най-важния урок – сиренето се купупа с пари, а парите в България се печелят с плът.

Пиша този текст не, защото съм много чувствителна към модните тенденции, а, защото съм ужасена от ценностната система на повечето млади хора.

Защото облеклото им говори за вътрешния им свят или по-скоро за липсата на такъв.

Защото съм ужасена, че момиче, което месеци наред е влагало сили и старание, за да прилича на елитна компаньонка един ден ще ме лекува и  ще възпитава деца.

Това, което най-много ме ужасява, обаче, са гордите родители снимали се с децата си облечени, тъй, както майка ги е родила...  

Това са същите тия родители, които са теглили кредит, за да подарят нови цици за бала на дъщеря си.

Един ден сигурно тя сама ще си ги доизплати, но как не се пита, защото „как” и „кой” са едни от най-мръсните въпроси в България.

Абитуриентската вечер е една от най-важните в живота на всяко момиче, защото тя поставя началото на един нов етап от живота ни. Етап, в който вече сме поели по пътя да сбъднем мечтите си. Да станем лекари, адвокати, учители, все професии, които абсурдната ни държава превърна в пошли. Защото в България вече няма елитни лекари, елитни учители, тук има само елитни проститутки. И точно заради това ме е страх да мисля за какво мечтаят повечето младите момичета.

И не искам да слагам всички млади хора под общ знаменател, защото има и много интелигентни, но точно, защото са интелигентни голяма част от тях ще напуснат Бълагрия, защото тази страна нищо не им предлага. Защото тук една сервитьорка в столичен клуб печели тройно повече, отколкото един доктор.

И в края на нашата приказка следва щастливият финал -  принцесата не намира грахово зърно, а парички под дюшека. Така...

И звярът с чиста съвест, и принцесата с пълно джобче.