Прикована е към легло в Дома за възрастни хора с физически увреждания в Пловдив.

Подобна орисия би сринала обикновено всеки човек. 62-годишната Сълка Радева от хисарското село Красново не само, че не се е пречупила духом, но и продължава да се усмихва на хората около себе си, да плете и да бродира гоблени, разказва Монирор.

И не спира да се надява на Коледното чудо, въпреки че знае, че то най-вероятно няма да я споходи. Настанена е в дома преди година. Първоначално си е изплакала очите, след като е осъзнала, че ще остане там до края на живота си. Плакала е месеци наред и също така месеци наред най-близките й роднини са я посещавали всеки ден и са прекарвали часове до болничното й легло. „Когато дойдох, емоционално бях много зле. Но благодарение на децата, идваха всеки ден, през ден, успях да се съвзема”, признава тя. След което се посветила на това, което най-добре умее да прави – да плете и да бродира.

„Откакто съм тук успях да избродирам пет гоблена. Последният е на Етъра”, казва пред екипа на „Монитор”/”Телеграф” 62-годишната жена и с бързо движение от дясната страна на леглото си изважда друг гоблен – на момиче, гушнало коте. Вляво от нея продължава да стои плетката, която е подхванала. И не спира да благодари на близките си за тяхната загриженост. Казва, че е жива до ден днешен, благодарение на тях.

„Диагнозата ми я поставиха през 1974 година. Вече 45 години съм жива, благодарение на обичта на родители, на брат и снаха, на двамата ми племенника Димитър и Ненко. Те са много красиви и аз много ги обичам. А и те мен. Жива съм, благодарение на тяхната обич”, казва със сълзи в очите Сълка. И разказва, че е родена в най-красивото хисарско село Красново, което е известно с минералните си извори и с археологическите находки. Обяснява, че край селото има открити повече от 270 тракийски могили с различна височина, както и че наблизо, до село Старосел, се намира световноизвестният Тракийски култов комплекс.

Признава, че не вярва в диагнозата си „Прогресивна мускулна дистрофия”. Причината е, че, когато е била на 10 години е претърпяла тежка катастрофа. Лекарите не са давали никакви надежди тя да оцелее. „Но оцелях. Оправих се, но пък се започна ходене по мъките, болници, лекари. Минала съм на прегледи при всички известни доктори, професори, че дори и на иглотерапия съм ходила, на баячки…Нищо не помага. Помощ отникъде. В инвалидна количка съм от 1994г.”, обяснява парализираната жена. Примирила се с диагнозата и с лошите прогнози на медиците, че рано или късно ще спре да се движи сама, ще се залежи и ще има нужда от помощ за всички ежедневни дейности.

Именно болестта й попречила да завърши образованието си. Първоначално учила в родното си село, където била отличничка. След това започнала да учи в Пловдив, но тогава дошла катастрофата, която тотално променила живота й. „Разболях се и престанах да уча. Без болка болест коварна”, казва Сълка.

Тя е настанена в една от 15-те стаи в Дома за възрастни хора с физически увреждания на бул. „Цариградско шосе” в Пловдив, които са само за лежащо болни. И именно, защото болните старци от тези стаи не могат да стават, поради което няма как да присъстват на традиционното коледно тържество в дома, три дами от Пловдив им подариха 15 украсени коледни елхи. Елена Кристиано, Меги Трайкова и Ася Атанасова организират и празничното тържество с почерпка за домуващите на 14 декември на обяд. В тържеството ще участват певецът Пламен Трайков и Фолклорна група „Персенк”. За всеки един от обитателите на дома организаторките на тържеството са подготвили индивидуални подаръци. Идеята им е да зарадват старците от дома преди светлите коледни празници.