Приключи гласуването на референдума за новото име на Македония.

В 19 часа местно време (20:00 часа българско време) избирателните секции в страната затвориха. Последва кратка пресконференция от представители на Държавната избирателна комисия (ДИК), които увериха, че ще бъдат положени всички усилия, за да може официалните резултати да бъдат съобщени във възможно най-кратък срок, предава Агенция "Фокус".

Въпреки това обаче може със сигурност да се заключи, че гражданите на югозападната ни съседка изглежда предпочетоха бойкотa пред евроатлантическата интеграция – или поне ако съдим по ниската избирателна активност, която бе регистрирана на днешното гласуване.

Гражданите на югозападната ни съседка гласуваха на референдум за промяна на името на страната на Република Северна Македония - компромисен вариант, който управляващите в Скопие и Атина постигнаха през месец юни като ключова стъпка за прекратяване на дългогодишния спор, възпрепятстващ евроатлантическата интеграция на страната. Въпросът, на който отговарят македонците на днешното гласуване, е "Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО с приемане на договора между Република Македония и Република Гърция?“.

Въпреки интензивната кампания "за" промяна на името, която управляващите в Скопие проведоха през последните седмици, очакванията им за категорична подкрепа на договора с Гърция от страна на македонците засега изглежда не се оправдават.

До 10:00 часа местно време (11 часа българско време) избирателната активност на референдума бе едва 5,2% - или поне по данни на гражданската организация МОСТ, която наблюдава хода на гласуването.

Час по-късно ситуацията не бе много по-различна: ДИК съобщи, че правото си на глас са упражнили 8.03% от гласоподавателите в Македония. Най-висока активност бе регистрирана в скопската община Център, където до 11:00 часа местно време (12:00 българско време) гласувалите бяха 13,31% от имащите право на глас. Най-ниска избирателна активност бе регистрирана в Могила – 3.16%, и в Пласница, където гласувалите бяха 3.30 на сто.

В обедните часове на деня ДИК представи актуализирани данни, съгласно които до 13:00 часа местно време (14:00 часа българско време) правото си на глас са упражнили 261 473 души, или скромните 16% от регистрираните в избирателните списъци. Пояснено бе, че резултатите са изнесени на база обработените данни от 90,24% от избирателните секции в Македония.

В следващите часове бяха изнесени актуализирани данни, от които стана ясно, че към 15:00 часа (местно време) бяха гласували 22,56%, или 334 хил. избиратели. До 17:00 часа местно време на референдума за договора с Гърция 28,83% от имащите право на глас бяха упражнили правото си.

По данни на ДИК към 18:30 часа местно време, половин часа преди края на изборния ден, избирателната активност достигна до 34,09%.

За да бъдат легитимни резултатите от референдума и коалиционното правителство на министър-председателя Зоран Заев да получи обществена подкрепа в намеренията си страната да получи международно признание под името Република Северна Македония, бе необходима избирателна активност от над 59%. По данни на ДИК в избирателните списъци са регистрирани 1 806 366 гласоподаватели. Това означава, че референдумът можеше да бъде валиден, само в случай че правото си на глас упражнят 903 168 гласоподаватели, но и при условие, че повече от половината от тях са гласували „за“ евроатлантическата ориентация на Македония, т.е. одобрят Преспанския договор и промяната на името на страната им.

Въпреки интензивната кампания "за" промяна на името, която управляващите в Скопие проведоха през последните седмици, очакванията им за категорична подкрепа на договора с Гърция от страна на македонците засега изглежда не се оправдаха.

По всичко изглежда, че в Македония бойкотът взе превес над подкрепата за евроатлантическата интеграция на страната.

Преди броени дни държавният глава на Македония Георги Иванов изнесе емоционална реч от трибуната на 73-то Общо събрание на ООН в Ню Йорк, в която призова открито към бойкото на референдума. Иванов припомни на гражданите на югозападната ни съседка, че гласуването на референдума е право, а не задължение. „В тези няколко часа преди влизането в сила на забраната за агитация, искам да изпратя послание до моите съграждани - гласуването на референдум е Ваше право, а не задължение. Никой не може да бъде подведен под отговорност за гласуването, т.е. за отказа си да гласува за референдума", припомни Иванов. Той добави, че всеки гражданин има право самостоятелно да реши дали да излезе да гласува или да бойкотира вота. Иванов сподели, че e решил да не гласува на 30 септември и изрази надеждите си, че гражданите на Македония ще вземат – съгласно думите му – „мъдро решение“.

Председателят на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски също не гласува на референдума за името. От партията му съобщиха, че според лидера им въпросът, на който македонците са призовани да отговорят, е "многостранен и манипулативен". За пореден път опозицията подчерта, че е срещу промяна на името на Македония и срещу договора с Гърция, който описва като "капитулация".

По своето значение за бъдещето на страната настоящият референдум бе съпоставено с референдума за независимостта, проведен на 8 септември 1991 г., когато македонските граждани също трябваше да отговарят на сложносъставен въпрос, а именно „Подкрепяте ли независимостта на Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави?“.

Гласуването на историческия за страната референдум се следеше от близо 500 международни наблюдатели, акредитирани от ОССЕ, Световния македонски конгрес, ЦИК на Турция, както и от чуждите посолства в Скопие.

Броят на местните наблюдатели надхвърляше 12 000 души, като освен смятаните за традиционни агенции и организации, свои представители бяха регистрирали неправителствените организации „Македонска платформа против бедността“, Движението за социални права „Ленка“, Сдружението за граждански политики и инициативи, Националният ромски център и др. Референдумът се следеше от около 100 чужди журналисти, представляващи 25 медии.