Македония гласува за ново име, за да реши спора с Гърция, пише AFP, цитирана от Агеннция Фокус.

Македонците ще гласуват в неделя дали ще преименуват страната си Северна Македония в опит да сложат край на продължителен спор с Гърция и да отключат пътя си към членство в НАТО и ЕС.
Македония се бори за признаването на името си от нейното раждане през 1991 г., когато страната без излаз на море обявява независимост от Югославия.

Атина протестира незабавно, обвинявайки Скопие, че е откраднала името на собствената ѝ северна провинция, наречена Македония.
Спорът се продължава почти три десетилетия, като и двете страни претендират за връзки с древната империя на Александър Велики, която обхващаше териториите и на двете страни.

Грандиозен проект за антикизация в рамките на предишното македонско правителство, който напълни Скопие с неокласически фасади и статуи на Александър Велики добави масло в огъня.

Но през юни новият премиер на Македония Зоран Заев и гръцкият му колега Алексис Ципрас стигнаха до осезателен компромис, при който Гърция ще отхвърли възраженията си срещу Македония за присъединяванесе към ЕС и НАТО в замяна на промяната на името.
В неделя страната ще гласува, за да приеме или отхвърли сделката с референдум, започващ в 7 часа местно време (8 часа българско време).
Някои смятат, че е унизително да се промени името им по молба на друга държава.
Но желанието да се закрепи бъдещето им на Запад и икономическият просперитет, който може това да донесе, е мощна мотивация да се приеме сделката в една от най-бедните страни в Европа.

Референдумът не е задължителен, но преобладаващо "да" ще даде на парламента политически мандат за промяна на конституцията.
Ако сделката бъде приета чрез референдума и бъде ратифицирана от две трети от депутатите, гръцкият парламент ще бъде призован да даде окончателното си одобрение.
Докато македонското правителство планира да признае всяко значително мнозинство в полза на сделката, дясната опозиция може да оспори доверието в гласуването, ако участието е под 50%.

Някои критици на сделката за името призовават за бойкот, включително президентът Георги Иванов, който е съюзник на националистическата опозиция.
Масовата емиграция през последните десетилетия също може да се отрази на броя, като почти една четвърт от 2,1 милиона население се предполага, че живее в чужбина.
По-малко от 3000 от тях са се записали да гласуват.
Европа и САЩ се борят за сделката, като много от лидерите минават през Скопие, за да призоват македонците да приемат "историческата" възможност. НАТО вече излезе с покана, преди сделката да бъде приключена, а преговорите за присъединяване към ЕС трябва да започнат през следващата година. Западът има желание да има още една опора в Западните Балкани - регион, където Русия, която се противопоставя на разширяването на НАТО, има исторически влияние.

Тези, които агитират в полза на споразумението казват, че желанието за бъдеще в ЕС помага на етническите македонци да се обвържат с албанското малцинство, което в общи линии е на запад.

Докато Македония избягна мащабните междуетнически войни, които се разразиха в региона по време на рухването на Югославия, през 2001 г. се получиха размирици, които оставиха над 100 мъртви.

През същата година бе постигнато мирно споразумение, което да даде на албанците повече политически права, но напрежението остана.