Виждали ли сте танцуваща мечка, водена от мечкар?

Представете си го. Юли месец. Да речем – в Дупница. Пешеходната зона, облицована в мрамор, е пещ. Отдолу се появява мечкарят. Води мечката с верига, прокарана през носа й. Тя ходи на четири крака, клатейки звънеца на врата си. Изглежда като баба ви. Мечкарят е облечен в дрипи, няма зъби, брадата му е бяла, лицето е с цвят на старо дъбово дърво.

Мечкарят държи гъдулка. Опитва се да свири на нея. На ритъм го докарва, на музика – хич. Чува се някакво скърцане, все едно отваряш много, много стар гардероб.

Идват, мечката и циганинът, насред пиещите кафета и коктейли народни маси. Циганинът, продължавайки да скърца с гъдулката: „Прави професор!”. Мечката се изправя, с огромно усилие, на задните си крака. Подпира муцуна с предни лапи. Професор.

„Прави чалга!”. Мечката започва да ситни със задните лапи. Бързо се уморява и пада на четири крака. Върти глава. Козината й е сива, изглежда прашна. Липсват цели парчета, все едно някой е късал със шепи. Кожата, видна в дупките, не изглежда никак добре.

„Прави Рамбо!”. Мечката се изправя отново, със сетни сили, размахва предни лапи, отваря уста и реве. Очите й са празни. В тях няма мечка. Те са угаснали и покорни. В тях има само спомен за мечка.

Хората наоколо, както си седят под чадърите и пият, започват да се чустват неудобно. Някои си плащат сметката и бягат по сенките край главната.

„Кой ще се бори с мечката”, вика циганинът през беззъбата си уста. „Има ли юнак?”.
Няма. Хората гледат горкото животно със съжаление. Голяма халка през носа, закачена за веригата, която циганинът от време на време подръпва. Накрая дават на циганина по някой лев, дано животното да намаже нещо.

Гледате ли репортажите от джипката на Борисов? Нали разбирате, че той е в случая мечката? Някога гордо, опасно, огромно животно, пречупено с бой и терор до положението на оръфано, подчинено, пречупено същество със сива, продрана козина. Дори когато се озъби, под команда от стария циганин, се вижда, че половината от зъбите ги няма, а останалите се клатят…

Току се изправя, за да играе, нелепо и извън всякакъв ритъм, по гъдулката на стария циганин. Като отвори паст, вътре се виждат остатъци от кафяви и изгнили зъби. Ако някога захапят нещо, ще изпопадат.

Ясно е, кой е Бойко Борисов. Кой е мечкарят, който го разкарва из Отечеството, да „прави” професор, чалга или Рамбо?

Последния път, като видях танцуваща мечка в Дупница, исках да има някакъв начин да я освободя от циганина. Дори станах от масата, да започна преговори или поне да му преформатирам физионимията. Добри приятели ме спряха.

Онази мечка заслужаваше да бъде спасена. Борисов – не. За разлика от мечката, той сам си избра тази съдба. И си се радва, за разлика от мечката. И си мисли, че цирковите му номера ще ни накарат да го заобичаме.

Той не иска да бъде спасен. Погледнете очите му. Харесва му да бъде танцуваща мечка.
Всеки човек избира себе си. За разлика от горките мечки.

Евгений Дайнов, OFF News