2025 са приемните семейства в България към края на март 2020 г. В 482 от тях или във всяко четвърто няма настанени деца.

Това съобщи  Мирослав Долапчиев, председател на Националната асоциация за приемна грижа, цитиран от „Монитор“

Най-остра нужда от приемни родители има в София, където има много деца в риск. В столицата има едва 45 приемни семейства, а в 4 от тях няма деца. Статистиката показва, че в Кърджали от 30 регистрирани приемни семейства в 15 няма деца. В Русе от налични 60 приемни семейства в 26 не се чува детски глъч.

В Търговище също от 78 семейства половината са без настанени хлапета. Сред причините в толкова семейства да няма настанявания е разликата между профила на детето, за което семействата са одобрени, и профила на децата в риск на областно ниво. Не са малко случаите, в които приемни родители чакат с години настаняване на дете, като по този начин администрацията ги принуждава сами да се откажат, допълва още Долапчиев.

Не е останало нито едно регистрирано доброволно приемно семейство в България

според актуална към края на март 2020 г. информация на Националната асоциация за приемна грижа . Това означава, че и никой няма право на еднократна помощ в размер на 375 лв. от държавата заради COVID кризата, разясни още Мирослав Долапчиев.

След разширяването на тази социална мярка стана ясно, че право да я получават освен останалите без работа и в неплатен отпуск родители, имат и доброволните приемни семейства. Доброволните приемни родители са тези, които не получават възнаграждение за това, че се грижат за дете в риск, освен предвидената издръжка на детето, която варира между 225 и 300 лева месечно. Професионалните приемни родители пък са наети на граждански договори само за времето на настаняване на детето. Когато детето бъде изведено, приемните родители остават без никакви доходи до следващото настаняване, което понякога може да е дори след половин или една година, разясни Мирослав Долапчиев.

В момента, предвид ситуацията с коронавируса, спряха проверките на място в приемните семейства

спряха и обученията и срещите с родните семейства на деца. Контролът обаче съвсем не е намалял. Социалните работници правят проверки отдалечено и по телефона, а обучения се правят в интернет, обясни още Долапчиев. Оказва се, че не принудителната изолация, а липсата на доходи е сериозният проблем пред приемните семейства с изведени от началото на годината деца. Причината – заради противоепидемичните мерки настаняването на деца е ограничено, освен в случаите на новородени от родилните отделения и спешните настанявания при злоупотреби и насилие на дете, обясни още Долапчиев.

Приемните родители получават 150% от минималната заплата за 1 настанено дете

160% - за две деца и 170% - за три или повече. Децата, настанени при приемни родители, са жертва на насилие, лоша грижа или са нежелани от родителите си. Заплата за грижата за тях би се дължала на персонала на домовете, ако нямаше приемна грижа. Доказано е обаче, че грижата в сиропиталища е увреждаща, а семейството помага на децата да преодолеят ужаса и страданията, допълват от асоциацията.

Все по-малко приемни семейства ще останат у нас, показват наблюденията на НАПГ. Мнозина се отказват заради обществените нагласи против приемната грижа, свръхконтрола над приемните родители и липсата на социална сигурност. Сериозното неразбиране на приемната грижа от страна на здравната система, училищата и детските градини също е част от общественото отношение, посочват от асоциацията.

От асоциацията са потърсили съдействие от социалното министерство да подкрепи приемни семейства без настанени деца

които нямат доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст и не работят на трудов договор, заяви Долапчиев. Ако социалното ведомство не помогне на приемните родители без доходи до дни след края на извънредното положение, Националната асоциация за приемна грижа ще подкрепи свои членове, отговарящи на критериите, чрез еднократна помощ - дарение от програма, финансирана от А1 България, разясни още председателят на НАПГ.

Всеки шести у нас готов да помага, но само срещу заплата

Намалява броят на българите, които декларират готовност да станат приемни родители. Социологическо проучване, проведено по поръчка на НАПГ, показва устойчивата тенденция, че българите биха станали приемни родители, ако изберат сами детето, то не е ромче или ако има увреждания. Проучването сочи, че всеки шести би станал приемен родител, ако получава заплата и издръжка от държавата . Две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия. Преди 5 г. на същия въпрос два пъти повече нашенци декларираха, че биха станали приемни родители. В столицата, където живее близо една трета от населението на страната, само 5% биха станали приемни родители.

„При сегашните условия приемната грижа не е привлекателна за онези, които търсим за приемни родители – младите и активни семейства, с уважавани професии – учители, лекари, юристи, полицаи, които гледат и собствени деца. Причината е, че ако младо семейство приеме да гледа дете, няма да може да разчита на осигуровки за болнични, безработица, майчинство и ще е принудено да си търси сигурна работа, вместо несигурната и временна приемна грижа“, казва Долапчиев.

„Приемната грижа е на път съвсем да изчезне, ако не се промени разбирането в обществото, че това не е печалбарство, а инвестиция в бъдещето на деца в беда“, категорични са от НАПГ.