Повечето жени имат план Б, ако нещата с първия им избраник се провалят.

Изследване с участието на 1000 представителки на нежния пол показва, че дамите не се оставят на случайността. 50% от анкетираните разкрили, че имат резервен вариант за мъж, с който са готови да прекарат живота си. Дори голяма част от момичетата споделят, че не търсят съвършения мъж, защото знаят, че ако не получават всичко, от което имат нужда от един мъж, винаги има втори.

В графата "план Б" най-често попадат бивши гаджета, най-добри приятели, колеги от работата или дори понякога почти непознати мъже, които жените срещат например във фитнес залата. 

"Разведох се преди повече от година. Проблемът беше, че съпругът ми Симо работе­ше много и нямаше никакво време за мен. За нищо друго не сме се карали, нито пък сме си изневерявали. Сама отгледах дъщеря си Калина, сама я възпитах, а той дори не присъства на изпращане­то за абитуриентския й бал. Тъкмо тогава беше в коман­дировка на другия край на света. Отчете се с огромна сума пари и изненада – цветя и подаръци и за двете ни, из­пратени по куриер. Разбира се, не ни е лишавал от нищо – винаги сме имали достатъч­но пари, за да живеем в лукс и охолство. А в малкото вре­ме, което прекарвахме заед­но, ни обсипваше с любов и нежност. Може би затова Калина го боготвореше.

Разведохме се културно, обясних му, че искам да имам мъж до себе си, да се радваме заедно на живота, а не да си приказвам със снимката му, докато той оби­каля земното кълбо. Дълбо­ко в себе си, си давах смет­ка, че още обичам Симо, оба­че си казвах, че това не е до­статъчно.

След като бракоразводно­то дело свърши, за пръв път видях сълзи в очите му. Той ме покани на обяд в нашия любим ресторант и за някол­ко часа прехвърлихме хуба­вите спомени, които ни бяха останали от 24-годишния вече приключил брак. Смях­ме се и плакахме, после се разделихме като добри при­ятели.

През следващите месеци започвах и набързо при­ключвах няколко връзки. Накрая се запознах с Явор – кротък и мил човек, чиято любима фраза беше: „Аз съм твой роб, ти решаваш, писенце!“ Беше малко скучноват, но пък винаги беше до мен и можех да разчитам на него. А нали точно това ми беше липсвало години наред.

Преди месец Калина ста­на на 25 и реши да направи голямо градинско парти по случай юбилея си. Разбира се, покани ме с Явор, а там щеше да бъде и Симо, но аз не се притеснявах. Не бяхме се виждали с него след раз­вода и усетих, че доста се вълнувам от срещата.

Купонът беше в къщата на Стенли – гаджето на Калина, и наистина беше страхотен. В огромна бяла шатра бяха подредили двайсетина маси, на които имаше всичко. Има­ше и сцена с оркестър, и пло­щадка за танци. Всичко беше украсено с цветя й балони. Калина беше прекрасна и много, много щастлива. Беше ми толкова хубаво, че не усетих кога изпих някол­ко уискита. По едно време Симо се приближи към на­шата маса и ме покани на танц. Разбира се, попита Явор, а той се усмихна и пак смутолеви: „Тя решава, аз съм неин роб…“

Когато бившият ми съпруг ме притисна към себе си, усетих ток да преминава през цялото ми тяло. Про­шепна в ухото ми, че съм се разхубавила още повече, а малко след това и че ме же­лае като на първата ни сре­ща. Странното беше, че и аз изпитвах същото. Погледнах към Явор, той се беше зап­риказвал с дядото на Стен­ли. Хванах Симо за ръка и го поведох към съседния двор. Знаех, че съседите са в чуж­бина и в къщата им не жи­вее никой. И там, в беседка­та, скрита между дърветата, се любихме със Симо наи­стина като първия път. Пос­ле се пооправихме и ни лук яли, ни лук мирисали, се върнахме при гостите. Не знам колко се бяхме бавили, но никой не беше забелязал отсъствието ни.

С две думи – сега имам двама любовници. Единият е мой роб, гледа ме послушно в очите и изпълнява всяко мое желание, а другия виж­дам рядко. През останалото време изгарям от нетърпе­ние да е при мен и от жела­ние да му се отдам. Неотдав­на получих от него предло­жение – да му стана жена. За втори път. И се чудя какво да правя."