Стреснах се, но след секунда вече правех изкуствено дишане и сърдечен масаж на детето, каза Георги Гюрушев

Инспекторът, спасил бебе от сигурна смърт в Търговище, събира улики като Хорейшо от хитовия сериал „От местопрестъплението“.

„От близо 6 години съм в сектор "Научно-техническа лаборатория" към областната дирекция на полицията. Ходим на огледи, на произшествия, събираме доказателства, изследваме ги. Като Хорейшо“, споделя Георги Гюрушев, цитиран от „Телеграф“.

В началото на седмицата само заради бързата му реакция и реанимационни действия бебето Емир на година и десет месеца живее втори живот. Вчера момченцето беше изписано от болницата живо и здраво, а майка му Венета изрази безкрайна благодарност към полицая. „Ако не беше Георги, сега малкият ми син нямаше да е жив. Нямам думи да изразя огромната си благодарност към този прекрасен човек!“, сподели тя.

Посиняване

„Никога не бях попадал в такава ситуация с толкова малко бебе. Стреснах се, но нямаше как да не действам. Взех решението за секунди и започнах да му правя сърдечен масаж и вдишване през устата“, спомня си инспекторът.

Малко преди това той седял с дъщеря си и обядвали, а после щял да я закара на училище.

„Бях в обедна почивка. Изведнъж чух трясък на врата и трополене по стълбите. Въобще не предположих какво се случва. Излязох от апартамента и в този момент нямаше никой на стълбището. Извиках “Какво става“, жената ме чу и слезе“, разказва Георги.

Венета държала бебето на ръце и крещяла „Помощ, не диша, отива си“. Инспекторът видял, че детето било безжизнено, дори започнало да посинява около устата и ръчичките.

„В рамките на 1-2 минути му правих вдишване и сърдечен масаж. Чак на третия път усетих, че поема по малко въздух. Сложих детенцето настрани, за да може, ако е погълнало нещо, да излезе през устата му. Леко го потупах, за да се насочи кислородът. След като видях, че започна да диша, казах на майката да вземе одеяло, защото беше голо до кръста. Увихме го и тръгнахме с моята кола към болницата“, връща лентата назад Гюрушев.

Изписване

След като закарал майката и детето в болницата, полицаят се върнал у дома, за да успокои и своето дете. То било изплашено и се обадило на майка си, която също го успокоявала. Всеки ден служителят говорел с Венета по телефона, за да разбере как е малкият Емир. Ходил и до болницата да го види.

„Имам още два случая, при които съм помагал на хора, които са си глътнали езика. При единия жената беше епилептичка. Но чак такъв случай като с бебето да правя реанимация не съм имал“, отчита Георги.

На въпрос как се справя с подобни стресови ситуации, отговаря, че умее да се владее, а и опитът в полицията си казва думата.

Криминалист

Работата на инспектор Гюрушев е свързана със събиране на доказателства. На въпрос кога улики се откриват най-трудно, той отговаря: „Всеки случай е сам за себе си и зависи от извършителите дали са с опит или без, дали умеят да се пазят, дали са рецидивисти. Най-трудно е обаче при хора, за които това не е първи път“.

Криминалистът е работил по много убийства, грабежи, кражби. Споделя, че почти 99% от случаите са приключвали с осъдителни присъди за извършителите. Убеден е, че полицейската работа е свързана освен с разкриване на престъпления, но и с извършването на добри дела като спасяването на бебето Емир.

„Не се чувствам герой. Радвам се, че помогнах“, завършва Георги Гюрушев.

Баща му е пенсиониран пожарникар: Да влезе в МВР била детската му мечта

Георги Гюрушев е полицай от 18 години. „Започнах от патрула. Униформен бях две години. След това отидох в Криминална полиция в районното в Търговище, а няколко години след това се преместих в сектор „Криминална полиция“ към ОДМВР“, разказа инспекторът.

Той се запалил по полицейската професия от баща му, който е вече пенсиониран пожарникар.

„Реших да вляза в МВР, за да помагам на хората, а и баща ми е пенсионер пожарникар. Може би добрият пример и възпитанието ми спомогнаха да взема решението и да продължа традицията“, споделя той. На въпрос защо не е огнеборец, отговаря, че и на конкурса го питали същото. „Да стана полицай беше моята детска мечта“, спомня си Георги.