Как Поколението Z вижда проблемите на обществото и какви промени предлага, разкри конкурсът за есе  „Държавата, в която искам да живея“.

В него се включиха близо 280 ученици от Х до ХІІ клас от цялата страна. Инициативата на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт показа как изглежда България през погледа на младите хора, които ще създават бъдещето й.

Ето малка част от техните размисли, представени в десетте най-добри есета:

 „Каква е тази държава, която плахо подсмърча на опашката за Шенген?;

 „Да намериш тук работно място, е еквивалент на това да видиш Йордан-Йовковата „бяла лястовица.”;

 „Мразим всички политици, защото лъжат, крадат и купуват гласове, но нямаме нищо против срещу банкнота с лика на Славейков да продадем и нашия глас.“;

 „Живея в държавата, чиито „елит“ е с повече силикон, отколкото „сиви клетки“, а значението на абревиатурата „ВИП“ се свежда до „Временно имам пари“;

 „Държава на страха – в която е страшно да остарееш, страшно е да си млад, страшно е да си болен, страшно е да си различен…страшно е да си всякакъв, освен да си „мутра“ или олигарх.“;

 „И когато старото поколение изчезне и новото дойде на власт, ще мислим, че можем да се справим с всичко, а ще сме неспособни да се справим дори със самите себе си“.

Такава е действителността през очите на Поколението Z. Децата, родени между 1995 и 2009 г., имат собствен поглед към нея, защото са свидетели на големите проблеми на нашето време: икономическата рецесия, промените в климата, тероризма и бежанската криза, обясняват експерти.

Според изследователи Поколението Z е по-умно, по-иновативно и по-предприемчиво от предишните, но най-вече – различно, и именно то ще промени всичко.

А как българските гимназисти виждат промяната? - 

„Ако не се събудим сами, ако не нагласим сами будилника за „часа на българина”, никой друг няма да дойде и да го направи. А когато някой спи прекалено дълго, накрая не се събужда.”;  

„Искам "тук" да се цени всичко, което имаме като дар; да работим здраво, за да придобием това, което нямаме; всяка неправда да бъде наказвана, за да има ред и сигурност; да не допускаме простащината да се превръща във всенародна ценност.”;

„Нужна ни е съвсем малка промяна, за да започнем нова глава в историята ни. Разполагаме с всичко необходимо за това – има ни нас, а ние имаме цел.”;

„Трябва себе си да променим – мисленето си, поведението си. Трябва да сме единни, а не разделени, повече да се радваме, повече да живеем, по-малко да мразим. Да започнем от малките неща – като това да пазим чисто около себе си. И стигнем до важните неща – да сме по-чисти вътре в себе си и помежду си. Тогава и политиците ни ще са други, и институциите, и законите, и държавата. И може би, тогава Държавата ще е Родина. Ще е такава, в която искаме да живеем.”

Целта на инициативата бе да се провокират мисленето и гражданската активност на младите хора, да се развие тяхната политическа култура, да натрупат знания за това как са организирани и как функционират  публичната власт и гражданското общество в демократичната държава.

Основните критерии за оценяване са оригиналност на идеите и високо ниво на езикова култура, а журито е съставено от преподаватели в  Европейското висше училище по икономика и мениджмънт.

Най-добрите есета ще бъдат представени от своите автори на специална церемония, а проф. Кръстьо Петков ще направи социологически анализ на текстовете от конкурса. След финалното събеседване с журито ще бъдат наградени победителите.

Те ще си поделят над 6000 лева. Класираният на първо място ще получи 3000 лева, на второ – 2000, на трето – 1000, а на четвърто и пето – 300.