На 4 декември почитаме паметта на Св. Варвара.

Светицата е родена в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка приела Христовата вяра. Подложена е на мъчения, заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Знатната дама от град Илиопол е убита от собствения си баща – езичник, защото приема християнството.

Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква „Свето Преображение“ в квартал „Лозенец“.

Празникът се е отбелязвал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).

Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.

В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.

Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателска насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В Източна България се счита, че каквото вършиш на св. Варвара, ще го правиш през цялата година. Също там се смята, че на този ден не трябва да се излиза без пари в джоба, за да не се прекара в бедност следващата година. Не трябва да се дават също пари назаем.

В българския фолклор, за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.