На 4 декември в България се отбелязва празникът на Великомъченица Варвара .

Тази светица е закрилница на децата от различни болести и най-вече от едрата шарка. Но празникът е не само за децата, но и за животните. За този ден се приготвят пресни питки, които се намазват с мед. По стара българска традиция домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия: "Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!"

Сутрин нечетен брой деца - три, пет, седем и т.н. се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак - последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна. Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. В България съществува поговорка: "Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде."

До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия.

Слагат се медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.

Питката, която се приготвя за празника на Света Варвара трябва да бъде много внимателно приготвена, като се спазят всички препоръки и указания на рецептата.

КЪПАНА ПИТКА 

Необходими продукти 

3 яйца
1 чаена лъжичка сол
1 супена лъжица захар
3 супени лъжици олио или разтопено краве масло
1 кг. брашно, мая за хляб колкото кибритена кутийка
1/2 литър прясно мляко

Приготовление:

Ако искате питката ви да стане точно такава, каквато са я приготвяли бабите в България, трябва да не щадите сили и желание. 
Запретнете ръкави и замесете натрошената мая с малко мляко, захарта и малко брашно, за да се получи кашичка. След това проявете малко търпение и оставете маята да бухне. 

Някога бабите ни са пресявали брашното по два пъти - за да няма нечисти помисли у хората, които ще ядат от питката, но и за да остане най-чистото брашно. Днес това може и да не бъде изпълнено. Сипете брашното в тава и в средата направете "кладенче" - малко празно пространство, в което слагаме бухналата мая, разбитите яйца, солта и мазнината. Като добавяте прясното мляко, замесвате тесто, което месите, докато стане идеално гладко. /По начина на месене някога са били избирани момите в българските села. Те трябвало да месят енергично, сръчно и бързо./. 

След това трябва да сложите полученото тесто в тензухена кърпа и да го пуснете в голяма тенджера в хладка вода. Затова тази питка се нарича къпана питка. Когато тестото е готово, или "изкъпано", то изплува на повърхността на водата повече от половината. Тогава трябва да го извадите от кърпата и да го омесите отново с брашно. 

Едва тогава можете да оформите пита, която да поставите в намаслена тава, да я намажете с жълтък, разбит с малко вода и да я поставите в студена фурна. 
Запомнете: тази питка не трябва да се пече в предварително затоплена фурна. Температурата на фурната трябва да е умерена - 150 градуса. 
Питката може да бъде предложена с мед, чубрица или кисело мляко като закуска, ако пред дома ви не минат хора и няма на кого да я раздадете.