“Вие се раздавахте на болните жени докрай, часове в операционната - винаги усмихната и спокойна.”

Това пише на Фейсбук стената на доц. Мария Попова една от хилядите жени, изпълнени с респект към известната гинеколожка - Мария Стефанова от Крумовград. За 50-годишната си практика доцентката със слънчевата усмивка спаси повече от 30 000 жени.

“С голяма тъга съобщаваме, че днес на 77 г. почина доц. д-р Мария Попова, началник на АГ отделението на МБАЛ “Сердика”, отдала живота си на онкогинекологията, изключително уважавана и като специалист, и като човек…”

С това съобщение на сайта от болницата, в която работи доцентката през последните години, известиха в четвъртък за нейната кончина. Дъщерята на доц. Попова - д-р Боряна Омайникова, която работи с майка си от 1992 г., съобщи също трагичната вест. А отдолу заваляха десетки съболезнователни коментари, в които се повтаряше неизменно едно - голям лекар, голям човек.

Родена е на 17 юли 1939 г., завършва медицина във ВМИ-София, през 1966 г. Работи като завеждащ Общинска здравна служба в с. Река Девня (1966-1969 г.), по-късно е ординатор в АГ комплекс на Окръжна болница - Варна, и научен сътрудник в Гинекологичната клиника на Националния център по онкология (НОЦ). През 1989 г. защитава кандидатска дисертация на тема “Приложение на хистероскопията в онкогинекологията”. През 1992 г. е избрана за старши научен сътрудник II ІІстепен.

20 г. доц. Попова бе началник на Гинекологичната клиника при Пета градска болница в София. От 2011 г. работи в МБАЛ “Сердика” - не само като специалист, но участва и като инвеститор/съдружник.

Има две медицински специалности: акушерство и гинекология (1974 г.) и онкология (1994 г.). Тя е първопроходец на хистероскопията в България.

Първа въвежда лазерната хирургия - лечение с лазер на туморите, които са маркирани с хематопорфирини (включително чрез ендоскопски достъп) в гинекологичната практика у нас. Всепризнат експерт е в областта на радикалната тазова хирургия. Нейната оперативна техника при най-сложните онкогинекологични казуси, включително тумори на матката, яйчниците, влагалището и вулвата в напреднал стадий, е еталон за най-доброто от съвременните тенденции в хирургичното лечение на страдащите от злокачествени заболявания жени.

Преподава в Националния онкоцентър като лектор и ръководител на курсове за следдипломно обучение и като методичен ръководител по онкогинекология в национален мащаб. В V МБАЛ води курсове за индивидуално обучение на специалисти акушер-гинеколози. Има над 150 научни труда, като две от разработките ѝ са признати за изобретения, а пет – за рационализации. Участва с доклади в най-авторитетните международни и всички национални конгреси, симпозиуми и конференции. Главен организатор е на Европейския конгрес по гинекологична ендоскопия, проведен в България през 1990 г., както и на 14 национални конференции по онкогинекология.

През 2002 г. по нейна инициатива се учредява Българската асоциация по онкогинекология (БАОГ), на която до 2006 г. е председател, а след това - почетен председател до последния си ден. Членува и в Европейското дружество по онкогинекология, Европейската асоциация за борба с рака на маточната шийка, Българското дружество по акушерство и гинекология, Асоциацията по мено- и андропауза и други научни сдружения и професионално-съсловни организации.

През 1997 г. е удостоена с почетен знак “Български лекар” за висок професионализъм и морално-етични качества.

Доц. Попова е носител и на 2 приза на “24 часа” “Лекарите, на които вярваме”, за които бе отличена и от пациентите, и от гилдията. 3 г. читателите правеха номинации на медиците, които са спасили тях или техни близки.

Помогнала на повече от 30 хиляди жени в борбата им с гинекологични заболявания, доц. Попова работи всеотдайно до последните си минути…

“Аз я познавам от поне 25 г. - още тогава тя бе доайенът на онкогинекологията. Водещият специалист, който обучи плеяда от хирурзи в полза на жената. Не че има хирургия “не в полза на жената”. Това, което искам да откроя, е, че доц. Попова се заемаше със случаите, които абсолютно всички водещи в гилдията не оперираха - поради сложността или малката перспектива на операцията”, разказа д-р Методи Янков, управител на столичната Многопрофилна болница за активно лечение “Сердика”, в която доц. Попова спасява хиляди човешки животи през последните 10 години.

Доцентката не само се заема с най-тежките, наглед непосилни случаи, но и играе ролята на психотерапевт, свидетелства той: “Освен че даваше месеци и години живот на болните, доц. Попова всяваше и много вяра у близките. Това е направо свръхчовешко съчетание у доц. Попова - майсторството на уникалната ѝ хирургия с лечението и на душата - вдъхването на кураж на пациента и на близките му, които са най-потърпевшите”, описа я доц. Янков. И добави:

“Със своята всеотдайност тя лекува и тялото на болната, и психиката на членовете на семейството ѝ - за пример на всички лекари бяха и невероятният ѝ, всепризнат професионализъм, но и нейната етика.” Янков подчерта, че доц. Попова е оперирала до петък, а в неделя е получила остър сърдечен инцидент, който се оказва фатален за светилото в медицината.

“Доц. Попова имаше два байпаса и един микроинсулт. Всичко това преодоляваше и се връщаше винаги на терена. И на 77 години правеше операции по 5, 6, 7 часа”, разказа още д-р Янков. И обобщи с респект: “Тя нямаше шанса да доживее до дълбоки старини, но имаше уникалния Божи дар да работи с професионализъм и огромна издръжливост до възраст, в която мнозина са се отказали.”

“Всички се бяха отказали от моя случай, а д-р Мария Попова ме прие и ме оперира. Само на златните ѝ ръце се надявам”, сподели преди 15 г. пред “24 часа” една от десетките хиляди пациентки на Попова - 71-годишната Елена Фьодоровна Стоянова.

“Доц. Попова е и психотерапевт, защото не ни оставя да се отчайваме и да плачем”, допълни тогава друга пациентка на голямата докторка - Благовеста Узунова. Тя споделя, че е претърпяла и други операции, но за първи път е при доцентката. “Проблемът е, че туморът при мен е стигнал и до дебелото черво. Доц. Попова е първата, която прави смесени екипи и оперира всичко наведнъж”, просълзява се признателната пациентка. И се радва как хората се изненадват, като я видят: “Я, ти си станала!”.

През всички тези години пациентките на доц. Попова, които допреди дни ѝ го казваха лично, а днес пишат съболезнования и плачат за нея, я описват като “лъчезарен човек със златни ръце”, “сърдечна, всеотдайна, с неизчерпаема енергия”. “Тя е феномен, Бог”, казват с респект за нея.

Дъщерята на доц. Попова - Боряна Омайникова, която я наследява и в медицината и с която майка ѝ е споделяла пред “24 часа” колко много се гордее, свидетелства, че до последния си ден голямата лекарка е била признателна на хората, от които се е учила в онкологията в Дървеница. И изрежда имената им - проф. Крум Юруков, доц. Христо Георгиев и д-р Вълков, все възпитаници на немската школа. Самата доц. Попова е специализирала в Дрезден и Лайпциг, а също - в Московския национален онкологичен институт.

“Майка ми си имаше и нейни лични каузи. Когато на детето ми откриха левкемия, тя излезе и каза публично, че човек до последно трябва да се бори. И че винаги има надежда”, споделя д-р Омайникова. Хирургията е опит, дарба, изкуство и нещо необяснимо, казва известната лекарка в интервю за "24 часа" от 2001 г. Ето откъс от него:

- Доц. Попова, повече българки ли боледуват през последните години от рак?

- Заболеваемостта непрекъснато нараства, и то за сметка на злокачествените заболявания. Все по-малко жени с възпалителни заболявания се лекуват в болнична обстановка и все повече амбулаторно. Злокачествените тумори са с трайна тенденция за нарастване. Според онкостатистиката се увеличават заболяванията в трите основни локализации - рак на матката, на маточната шийка и на трето място рак на яйчниците. 3000 българки годишно заболяват от рак на женските полови органи. Приблизително толкова са и болните от рак на гърдата, или общо 6000 българки годишно. Това никак не е малко. По-тревожна е трайната тенденция за увеличаване на заболеваемостта.

- Колко време чакат пациентките ви, за да ги приемете?

- За преглед не чакат въобще.

- По колко операции на ден правите?

- Зависи от сложността им. Може да е една-две, може да стигнат и 4-5. Една година може да направя 520, друга - 620.

- Имате ли си ваш метод на лечение? Хората ви боготворят, казват, че сте най-добрата.

- Специален метод няма. Има си международно установени правила. Работата е да си в крак с новостите в медицината. В хирургията има неща, които се натрупват с годините и опита. Има, разбира се, и собствени, които човек е постигнал в процеса на работа. Третото нещо в хирургията е самоусъвършенстването, но има и нещо необяснимо. И при най-добро старание не всеки може да го постигне. Хирургията е вид изкуство, колкото и странно да изглежда отстрани. В нашата работа има и естетика, и дар от Бога.

Опелото е от 10:30 часа днес, 29 октомври, в столичния храм “Св. Седмочисленици”. По изрично желание доц. Попова ще бъде погребана до майка си в родния си град. Опелото там е от 11 ч в неделя, 30 октомври, в синодалната черква “Св. Димитър” в Сливен