Колко голям е външният дълг на България и има ли причина да се притесняваме за него?

Всяка държава взима заеми от външни или вътрешни кредитори. Данъчните приходи в хазната обикновено постъпват в определен период от годината и, като цяло, не са достатъчни за покриването на всички разходи, свързани с държавното управление, пише Darik Buisness Review.

По тази причина всяка държава, рано или късно, прибягва до заеми. Тези средства са полезен инструмент, но трябва да бъдат управлявани внимателно, защото ако плащанията по тях станат непосилни, се стига до тежки финансови сътресения. В историята има немалко случаи на цели държави, които са обявявали фалит или са били изправени пред необходимостта да преговарят с кредиторите си за отсрочка или опрощаване на част от дължимите суми.

Последният подобен пример в Европа беше Гърция, която трябваше да договори спасителна програма с Европейската комисия и Международния валутен фонд, за да въведе ред в държавните си финанси.

Колко голям е външният дълг на България и има ли причина да се притесняваме за него?

От лятото на тази година Европейската централна банка започна да повишава основния лихвен процент, което се отрази на пазарите на държавни облигации в почти всички европейски държави. Доходността им започна да расте, което означава, че за правителствата тегленето на заеми става по-скъпо.

Това се видя и на последните търгове за българските държавни ценни книжа, проведени от Министерството на финансите. На последния аукцион за 5-годишни ДЦК, например, доходността достигна 3% и бе над два пъти по-висока от тази по идентичните емисии през пролетта.

Този процес е нормален във времена на затягане на паричната политика, когато централните банки се опитват да се борят с ускоряващата се инфлация. Той не засяга само България и се наблюдава в почти всички развити икономики.

Въпросът е, дали ако тенденцията се задълбочи, управлението на държавния дълг може да се превърне в предизвикателство?

Показателите за "задлъжнялостта" на държавите са различни, като всеки от тях отразява определени зависимости и тенденции. Едно от интересните съотношения е това каква част от държавния дълг се пада на всеки гражданин на дадена държава.

В България, към края на 2021 година (ако се вземат предвид данните от последното преброяване) на всеки българин се падат по 4986 лева държавен дълг. Средната брутна работна заплата у нас в края на миналата година, по данни на Националния статистически институт, възлиза на 1579 лева, което означава, че държавният дълг на човек от населението за годината се равнява на малко над три месечни работни заплати.

В САЩ например държавният дълг на човек от населението е около 85 600 долара, или почти 14 средни месечни заплати. На средностатистическия германец се падат по около 31 800 долара държавен дълг, или близо 8 месечни заплати, а в Италия на човек от населението се падат по 45 000 евро дълг, или внушителните 18 брутни месечни заплати.

Освен сравнението с останалите европейски държави, е интересно да проследим как се променя покзателят във времето.

През 2011 година, например, държавният дълг на човек от населението в България е бил 1582 лева, или над три пъти по-нисък от настоящия. Средната работна заплата тогава е била около 760 лева, тоест съотношението е било около две месечни заплати за покриване на държавния дълг, падащ се на всеки българин.

Преди 20 години, през 2001 година, ситуацията е коренно различна. Държавният дълг на човек възлиза на 2615 лева, или близо 12 месечни заплати по тогавашните равнища.

Разбира се, това съотношение не носи никаква практическа стойност, тъй като задълженията на държавата не се покриват от заплатите на нейните граждани, а от приходите в бюджета, но, въпреки това, то е интересно от гледна точка на относителния им размер.

В повечето държави един от водещите показатели за сравнителната тежест на дълга е и съотношението между задълженията и брутния вътрешен продукт, което в България възлиза на малко над 24.9% и е едно от най-ниските в Европейския съюз.

"Шампиони" в това отношение са Гърция, Италия и Португалия със сътношение дълг/БВП респективно от 193%, 151% и 127%. Средната стойност за държавите от ЕС е малко над 88 на сто.

Другата важна метрика е съотношението между лихвените плащания по дълга и приходите в държавната хазна.

Тъй като повечето емисии държавни ценни книжа се покриват с нов дълг при падежирането си, плащанията по главницата не са чак толкова ключови за стабилността на държавните финанси. По-важно е каква лихва се плаща върху тези задължения и най-вече върху дългосрочните.

Ето как изглежда картината у нас - по данни на Министерството на финансите, към края на миналата година плащанията за лихви са били на стойност 628.5 млн. лв. при общи постъпления в хазната от 52.34 млрд. лв., което прави съотношение от около 1.2%.

Отново то е сред най-ниските в ЕС, като пред нас са доста от развитите западни икономики - Франция (2.9%), Белгия (4.6%), Великобритания (5.8%), Испания (6.5%) и САЩ (близо 10%).

За последните 10 години се наблюдава известно повишаване на съотношението държавен дълг/БВП - от 15.3% през 2011 г. на 20.7% през 2021 година. Размерът на лихвените плащания обаче в момента е по-нисък, измерен като дял от държавните приходи - 1.2% при 2.15% през 2011 година.

И двата показателя в момента са много под равнищата си от 2001 година, когато (за разлика от сега) България имаше сравнително високо дългово бреме на фона на останалите европейски държави. Преди две десетилетия страната ни имаше съотношение дълг/БВП от 64.5%, а лихвените плащания бяха 17.5% от общите приходи в хазната.

В заключение можем да кажем, че въпреки повишаването на доходността по държавните облигации, която се наблюдава в момента, България е много далеч от момента, в който може да се говори за някакви проблеми, свързани с управлението на дълга. Особено ако той се движи в синхрон с икономическия растеж и не създава опасност за нормалното функциониране на бюджетните политики.