Болно ми е като гледам какво остана от градината ми и дръвчетата след бурята онзи ден!

Знам, че не само ние пострадахме, а и много други села и хора. Да, гледах по новините, че хиляди декари са били унищожени, горко им на тези земеделци, дори не са си застраховали нивите и продукцията, но и на мен ми се плаче, като погледна градината си, нищо че не съм крупен производител. Гледам си зеленчуци от години и тази година се погрижих за всичко да е засадено, полято и окопано, въпреки умората и болките и ето, че мина тази стихия, този ужас и ми отне всичко за минути – месеци труд и накрая да гледам как всичко бе убито, всичкия този кошмар пред очите ми! Вижте на снимките какво остана ... Нищо – всичко е буквално смляно...

В селото, за Борисово говоря, имаше много щети. Прекършени дървета, съборени стълбове ... а и ток нямахме цели 24 часа. Но браво на екипите на енергото. Те се потрудиха да ни върнат към нормален начин на живот. На съседната улица имаше съборен стълб и те го смениха. И така в петък към 18 часа пуснаха електричеството, а аз влязох в градината да видя какво мога да направя, да посадя нещо отново, да не се предам, а да продължа...

Продължаваме напред, но с болка в сърцата!

Да сме здрави пак ще посадим и ще се молим другия път градушката да подмине нашето село, нашите ниви, нашите градини...