"Който не е виждал истинско убийство, е чувал, че не е само страшно, a и много повече – зловещо, та чак повече от страх да те хване.

Преди 17  години, на една от улиците зад моето училище, в което завърших, може и да бъркам, имаше убийство и то на три момичета, около моите години или малко по-големи.

Те бяха наръгани и заклани, както колят животните на село. Около 17 години по-късно някои вече бяха забравили за случая, други продължиха да живеят в страх, а на трети им беше все тая, нали не се случва на тях – на това му се казва някой път българска работа .

Да, българска работа му викам, защото само в България има такива депутати, такава система на управление .

Докато се разхождам из големия град виждам как живота бързо тече и не спира, ама тече все едно има рекорд да подобрява. Та се замислих и си викам, добре де, само тук ли бързаш бе, живот ?! Явно ме чу. Животът спря и в ехото се чуха камбаните на катедралата и на някоя близка църква.

Други неща ми бяха в главата, но онзи спомен за убийството не ми даваше покой и само той ми беше в мозъка. Никой не предполагаше тогава, че днес,  17 години по-късно, ще убиват пак. Медията гръмна и ходеха словата навсякъде, че има пореден случай на убийство. Разбирам, че поуки няма. Тротоарите отново ще са със снимките на нашите близки, а къщите им ще са празни, без нашите мили братя и сестри, дори и родители.

Има хора като мен, обичащи живота, но други просто го мразят, затова явно и решават да убиват.

Войната се задава, но не война в голям мащаб, а за една местна трагедия и за дни, в които пак ще забравим това, което ни е сполетяло, война, която за пореден път ще ни убеди, че не можем да бъдем хора, война, която няма да успее ни склони да сме човеци, а просто зверове.

Някои може би връщаха лентата назад и си мислеха за това, но има и такива, на които им е безразлично, които просто знаят, че да си мълчим е по-лесно. Ами хайде, щом мълчите и аз ще мълча, но …

Опитвам и не мога, затова изразявам и мнението си тук, защото вече имам чувството, че сме в държава, в която всеки ден се гърми, а на мен ми е интересно едно, разрешено ли е да се отнема човешкия живот така? Какво ще стане ако утре убием и този, който отнема живот.

Явно системата е такава, че трябва да живеем или да бъдем убити. Тоя живот някак си е странен, заради това, което се случва в страната ни. Страшно, нали? Също така, питам аз, къде за Бога има мир, в рая или в ада? С тези убийства животът стана страшен, меле навсякъде и не в Бойко Борисов е проблемът а в нас – хората.

Омръзна ми навсякъде да има убити хора. Постоянно ли трябва разни хора да отнемат човешки живот, други пък директно да ни мачкат по път . Питам се къде се намирам…??“

Автор: Живко Ангелов