Двамата са споделили опасения за енергийната сигурност, но също така са изразили надежда за успокояване на напрежението в региона

Съвместна декларация в подкрепа на европейската перспектива на Украйна подписаха днес в рамките на втория ден от Мюнхенската конференция по сигурността премиерът Кирил Петков и президентът на Украйна Володимир Зеленски, съобщи правителствената пресслужба.

Заради развитието на ситуация между Русия и Украйна Петков и Зеленски са споделили опасения за енергийната сигурност, но също така са изразили надежда за успокояване на напрежението в региона.

Пред Мюнхенската конференция украинският президент Володимир Зеленски прикани Западът да действа незабавно, ако е убеден, че руската инвазия в Украйна е неминуема, предаде ДПА, цитирана от БТА.

"Нуждаем се от гаранции за сигурността. Вие казвате, че войната скоро ще започне, така че какво чакате? Ние няма да чакаме санкциите ви, когато започнат бомбите. Вие питате какво може да бъде направено. Много неща могат да бъдат направени. Можем да ви предоставим списък", каза Зеленски. Той обвини страните, които не оказват на страната му необходимата военна помощ предвид заплахата, и заяви, че получената досега помощ е по-скоро  "сироп за кашлица, вместо добра ваксина срещу COVID-19".

По-рано днес генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг в речта си на конференцията по сигурността в Мюнхен заяви: "Русия ще получи още по-силна НАТО пред своите граници, ако целта й с нахлуването в Украйна е да отблъсне алианса от границите си. Ако целта на Кремъл е на границите му да има по-малко НАТО, той ще получи единствено повече НАТО”.

Столтенберг призова Русия да изтегли силите си от границите на Украйна. "Това трябва да бъде важна първа стъпка към мирно разрешаване (на кризата)“, каза той.

Генералният секретар на НАТО отбеляза също, че алиансът "продължава да бъде готов да си сътрудничи с Москва чрез диалог по същество".

Северноатлантическият алианс продължава да предлага на Русия поредица от дискусии в Съвета НАТО-Русия (СНР) относно контрола върху конвенционалните и ядрените оръжия, каза Столтенберг. „Искам да повторя призива си към Русия да проведе серия от срещи, за да обсъдят намаляването на риска и контрола върху конвенционалните и ядрените оръжия“, изтъкна Столтенберг. Той също призова Русия да "избере пътя на дипломацията" за кризата в Украйна.

Поддържането на сигурността в Европа е невъзможно без тясно трансатлантическо сътрудничество, смята още генералният секретар на НАТО. "Настоящата криза демонстрира значението на трансатлантическите отношения за европейската сигурност. Двете световни войни и Студената война ни научиха, че няма истинска сигурност в Европа без силни трансатлантически връзки", подчерта Столтенберг. 

Русия се е заела да саботира архитектурата на европейската сигурност и извършва очевиден опит за пренаписване на правилата на световния ред, заяви днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Франс прес. "Не можем да допуснем това да стане, изправени сме пред крещящ опит за пренаписване на правилата на международния ред", заяви Фон дер Лайен на Мюнхенската конференция по сигурността, на която разкритикува също съюзяването на Китай и Русия за налагане на "закона на по-силния".

Председателката на ЕК предупреди Москва, че начинът й на мислене от мрачното минало може да коства на Русия "бъдещия просперитет". "Светът наблюдава невярващо най-голямото струпване на войски на европейска земя от мрачните дни на Студената война насам, защото като събитията в последните дни може да променят целия международен ред", каза Фон дер Лайен.

Членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред, заяви от своя страна германският канцлер Шолц и отново призова Путин за деескалация на конфликта. По същото време в Русия започна изненадващо стратегическо военно учение, ръководено лично от руския президент. Компания му прави беларуският му колега Лукашенко.