Народното събрание окончателно прие измененията в Закона за личните данни, с които се дава и възможност на държавни органи и администрацията да проверяват медийни публикации, както и да отказват достъп до информация, съобщава БНР.

В новата правна рамка се разширяват значително задачите и правомощията на Комисията за защита на личните данни като единствен надзорен орган в България,  отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на ЕС. Тя ще има правомощия за разследване, правомощия за даване на разрешения и становища,  както и поддържане на нови публични и непублични регистри. 

Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса за защитата на личните данни, в зависимост от естеството на личните данни и обстоятелствата, при които те са станали известни. В същото време се казва, че когато Комисията за защита на личните данни упражнява правомощията си, не може да се стига до разкриване на тайната на източника на информация. 

Асоциацията на европейските журналисти в България изрази сериозните си притеснения и критика към решението на парламента да приеме промените. Асоциацията призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание. Одобрените от депутатите текстове ограничават правото на изразяване, което противоречи на целта на европейския регламент за защитата на личните данни, се подчертава в писмото. Според Асоциацията не се разбира как ще се спази принципът за запазване на тайната на източника, след като ще се дава информация за естеството на личните данни и как те са придобити.