На среща с Асоциацията Retrouvaille във ватиканската аула „Павел VI“, папата припомни стойността на семейните рани, които, ако бъдат поставени в услуга на другите, помагат на онези, изпитващи същите тези рани, да се изцелят.

Франциск подчерта, че кризата е част от историята на спасението и ни приканва да „отделим време“, за да придружаваме съпрузите с търпение, уважение и разположение, пише vaticannews.va.

Франциск прие на аудиенция във Ватикана около 600 души, свързани с Асоциацията Retrouvaille, работеща в услуга на семейните двойки и живеещите на семейни начала в криза. Преди срещата със Светия отец някои от присъстващите предложиха своето свидетелство и изслушаха думите на брат Марко Вианели, директор в продължение на две година на Отдела за семейството на към Италианската епископска конференция. Свещеникът припомни, че опитът от придружаването на ранените семейства е ценен ресурс, защото често от раните се отварят вратички.

Страхувайте се от конфликта, а не от кризите

Обръщайки се към присъстващите, папата изрази задоволството си от тази „среща“, която се провежда в годината на семейството Amoris Laetitia. „Това, от което трябва да се страхуваме, е да изпаднем в конфликт - подчерта папата - защото е трудно да се намери решение в конфликта. Докато кризата те кара да се чувстваш зле на моменти, но от кризата може да се излезе, при условие, че излезем по-добри“. Но – добави Франциск – трудно е да се излезе от кризата сам, затова призова да не се страхуваме от кризата, а да се страхуваме от конфликта.

Брачните кризи като възможност

Папата се спря по-обстойно на думата криза, с която периодът на пандемията за съжаление ни запозна. Но тя бе посочена от като „възможност за качествен скок в отношенията". Светият отец цитира Апостолическото насърчение Amoris laetitia в частта, посветена на семейните кризи (срв. 232-238) и се спря на другата ключова дума: раните

„Човешките кризи пораждат рани, рани в сърцето и плътта. Раните са ключова дума за вас, тя е част от ежедневния речник на Retrouvaille. Това е част от вашата история: всъщност вие сте ранени двойки, които са преминали през кризата и са изцелени; и за това можете да помогнете на други ранени двойки. Не си тръгнахте, не се отдалечихте, а взехте кризата в ръка, за да потърсите решение“.

Раните на двойките, дар за споделяне

Франциск благодари на Retrouvaille, защото преживяното от съпрузите е поставено в услуга на другите. Това той определи като „ценен дар както на лично, така и на църковно ниво“ и благодари за него, защото е жест, който кара другите двойки да растат и да узряват.

„Днес има голяма нужда от хора, от съпрузи, които знаят как да свидетелстват, че кризата не е проклятие, а е част от пътуването и представлява възможност“.

Импровизирайки папата настоя, че дори свещениците, епископите трябва да вървят по този път: да видят кризата като възможност. „В противен случай – казва той – ще бъдем свещеници и епископи, затворени в себе си, без истински диалог с другите хора”.

Съпрузите, действащи лица в една придружаваща общност

Друга ключова дума, посочена от папата на присъстващите е „придружаване“, която – изтъкна той - е „една от най-важните думи в синодалния процес за семейството от 2014-2015 г., и която е първият отговор на реалността на много двойки в затруднение или вече разделени“. Светият отец подчерта, че тази задача се отнася несъмнено до служението на пастирите, „но също така включва в първо лице съпрузите, като главни действащи лица в една придружаваща общност“.

Папата похвали опита на Retrouvaille, също защото е родена „от ниското”, слушайки Светия Дух, който „поражда в Църквата нови реалности, които отговарят на новите нужди”. В края на словото си папата насочи вниманието на образа на възкръсналия Исус с учениците от Емаус, който започва да върви заедно с тях по пътя, без да бъде разпознат:

„Той изслушва тяхната криза, приканва ги да разкажат, да изразят себе си. И тогава ги разтърсва от безумието им, изненадва ги, като им разкрива една различна перспектива, която вече съществуваше, вече беше написана, но те не бяха я разбрали: не бяха разбрали, че Христос трябваше да страда и умре на кръста, че кризата е част от историята на спасението. Човешкият живот не е лабораторен живот или асептичен живот. Човешкият живот е живот в криза с всички проблеми от ежедневието...“.