Около дузина са обявите в София за панелки над 200 000 евро

Засиленото търсене на жилища довежда до абсурди и в сайтовете за имоти се появяват оферти за панелки в периферни квартали на цената на апартаменти в центъра на София или и дори на Атина, пише Сега.

Така например за двустайна, почти 40-годишна панелка, на втори етаж в кв. „Толстой“, с площ от 61 квадрата продавачите искат цели 162 000 евро, или на квадратен метър по 2656 евро. Същата цена е обявена за продажба на двустайна панелка от 70 кв. м в ж.к. „Дружба-2“. За малко по-ниска цена обаче – 159 000 може да се купи тухлен апартамент от 65 кв. м на втори етаж в сграда от 2006 г. в централния квартал „Оборище“, сочат данни от сайта imot.bg. Общо за центъра на София има поне 200 оферти до 150 000 евро.

Раздутите оферти не са една и две. В „Надежда-2“ се продава панелка на последен, осми, етаж от 68 квадрата за 150 бона в евро. Блокът е строен преди цели 36 години. Другаде пък акцентират на помпането на офертите на малките жилища. В първата част на „Младост-1“ маломерна двустайна панелка от 37 квадрата, на шести етаж се предлага за 100 000 евро, или по 2703 евро за единица площ. В „Люлин-6“ са малко по-скромни и подобен имот от 35 квадрата се оферира за 83 000 евро, или по 2371 евро/кв. м. Рекордът за панелка в София се държи от 4-стаен апартамент от 100 квадрата в ж. к. „Младост-3“, където собствениците са определили цена от 258 000 евро.

Около дузина са обявите в София за панелки над 200 000 евро. При другите железобетонни жилища тип ЕПК от времето на соца бройката на офертите над тази граница е около 60. Максималното предложение от 315 000 евро е за четиристаен от 128 квадрата в „Лозенец“. В периферните комплекси на столицата пък най-високата цена от 269 000 евро в сегмента е за просторно жилище с площ от 160 квадрата на 10-и етаж в старата част на „Овча купел“.

Обявата за въпросната панелка от 162 000 евро в софийския кв. „Толстой“ е по-висока дори от много предложения за центъра на Атина. Там например за 150 000 евро се продава жилище от 120 квадрата на четвърти етаж, сочи справка в портала spiti24.gr. Десетки са офертите за жилища на нормален етаж до 162 000 евро, показват данни от сайта engelvoelkers.com. Едно от от тях е за апартамент с площ от 80 квадрата, който се продава за 120 000 евро на първи етаж в квартал, недалеч от морето. За центъра на града пък има и оферта от 108 000 евро, 57 кв. м, на трети етаж. Според Десислава Димова от агенция „Луксимо“, която работи в Гърция, българи рядко търсят да купят жилище в Атина. „Интересът им е основно към ваканционен имот на някой от островите или на други места по крайбрежието на южната ни съседка“, пояснява тя.

Според Даниела Грозева от „Веда корект“ у нас поначало всички продавачи винаги пускат офертата си с поне 15-20% по-висока от пазарната цена, за да има нещо за пазарлък. „Отделно така ги съветват и брокерите, към които те се обръщат за съвет и съдействие. 20-30% от собствениците на имоти, търсещи купувач, искат много високи цени, водени от нерационални желания, че все ще се намери някой да даде исканата сума, защото точно тя им трябва. Останалите не след дълго свалят въпросните 15-20 на сто от първоначалната си оферта, както и са планирали. Другите след 5-6 месеца престой на обявата смъкват повече от цената“, пояснява брокерът.

„За панелка от 80 квадрата в „Дружба“ за стар панел, с външни тераси на повече от 40 години се искаха 180 000 евро, но се платиха 140 000. Често на панелки се правят скъпи ремонти и продавачите акцентират на реалната площ и разпределението на помещенията. Подобни продавачи са хора, които искат да си купят ново построено жилище с парите от продажбата на стария имот“, обясни Грозева. Тя цитира и друг случай – в „Манастирски ливади – Изток“ на последен етаж за мансарда от 200 квадрата офертата е 800 000 евро. Продавачът иска тези пари и дори предлага да се организира наддаване между потенциални купувачи. Жилището се намира в обикновена кооперация, изградена преди 10 години, и не е в затворен комплекс. За гаража към имота се искат допълнителни пари“, добавя тя.

„Във всички случаи задържането на високата цена носи загуби на продавачите, защото жилището стои на пазара нереализирано“, припомня Грозева. „Част от продавачите на високи цени пускат обява просто за да пробват.

Причината е, че са чули за възходящите тенденции на пазара. В момента наистина има прекалено голямо търсене, което не е добре и крие риск от балон. Много са покупките с кредити. При качване на лихвите балонът ще се спука“, прогнозира тя. По думите ѝ купувач, тръгнал да придобива имот, търси на пазара около 4 месеца и затова не бивало да се продава и бързо, например до 14-ия ден.

Теодора Димитрова от агенция „ЕРА“ смята, че оферти останали в сайтовете за имоти повече от 3 месеца може да се смятат за раздути. „Те или нямат добър маркетинг за продажба, или са надценени прекалено. Става дума за масовите жилища. За специфичните (като напр. луксозните жилища в елитни райони – б. а.) е по-различно, защото там кръгът от клиенти е по-тесен. В момента пазарът е динамичен и в някои райони, където предлагането е много слабо, сделките стават бързо, особено от клиенти с възможности, държащи да купят жилище в определен квартал или дори сграда. Тогава са съгласни и да платят по-висока цена. При скъпите луксозни жилища над 200 000 евро рисковете от оферти на непазарани цени са по-ниски“, пояснява тя.

Димитрова също смята, че нерядко хора, които не са решили непременно да продават имота си, пускат обяви на раздута цена, за да пробват реакцията на пазара. „На практика това са нереални оферти, които само го разводняват“, коментира тя и допълва, че в момента търсенето е основно при масовите жилища заради голямото търсене и затова там цените растат. Особено ниско е предлагането на готови за живеене апартаменти, а преобладават обявите за имоти в строеж. Конюнктурата е такава от последните 2-3 години. За миналата година средната цена на сделките с масовите жилища бе стотина хиляди евро.

Според Наско Атанасов от „Виктория инвест“ около една пета от обявите, които се пускат на пазара, са с поне 30% по-висока цена от пазарната.

„Други 20 на сто от продавачите смятат, че предлагат имотите си на пазарна цена, но те не отговарят на средната за района и качеството на самото жилище. Обикновено надценяването се получава, защото всеки, решил да продава, гледа обявите в неговия квартал и средната им цена и слага нещо отгоре. Не се съобразява с годината на строителството на сградата, качеството на апартамента, на общите части и така се оказва, че имотът е надценен и трудно се продава. Често в „Манастирски ливади“ в София се появяват оферти, които са на нивото за идеалния център на града. В столичния „Младост“ пък има предложения за панелки на цената на новопостроени апартаменти, и то в качествени сгради“, добавя Атанасов.