Паметникът на Свободата поляга леко на югоизток, поради което се налага да бъде укрепен

Обявена е обществена поръчка за изготвяне на проект за консервация и реставрация на символа на Русе, който трябва да включва инженерно-геоложки доклад и пълно конструктивно обследване на обекта за установяване на актуалното състояние на елементите на носещата конструкция, пише Петър Гецов за вестник  „Утро“. Това е първата необходима стъпка, за да може ремонтът на паметника да бъде финансиран от Националния институт за недвижимо културно наследство.

Наличието на вертикални и хоризонтални пукнатини в основата на паметника е установено още през 2005 г. През 2006 г. са измерени отклонения от вертикала от 22 мм на височина 4,50 м, а в следващи периоди на три пъти са констатирани отклонения между 24 и 55 мм.  

През 2018 г. са възложени нови геодезически измервания, които установяват, че източните марки слягат повече от западните, а вертикалните деформации са от 1,17 до 1,62 пъти повече от допустимото. Към настоящия момент голяма част от пълнежа във фугите между настилъчните плочи на терасовидната площадка е компрометиран. 

Образувало се е леко слягане в източната част. През отворените фуги е установено наличие на кухина с дълбочина 80-90 см. 
Проектът трябва да предвиди премахване на замърсяванията, отстраняване на съществуващи пълнежи по фуги, премахване на компрометираните стари поправки при необходимост, запълване на фуги с подходящ материал и техника, възстановяване на язви в резултат на ерозионни процеси, нанасяне на защитно покритие, цветова реинтеграция при необходимост и други необходими консервационни и реставрационни дейности.   

Паметникът на Свободата е издигнат през 1906 г. по инициатива на Русенския поборническо-опълченски комитет - бойци ветерани от националните освободителни борби. Средствата за построяването са събирани години наред, като дарители са както русенци, така и родолюбиви българи от цялата страна. Голяма част от парите са дарени от двама братя банкери от Русе - братя Симеонови. Изграден е по проект на италианския скулптор Арналдо Дзоки (също известен и като Арнолдо Цоки) и българския архитект Симеон Златев, а е изработен от Георги Киселинчев (български скулптор и каменоделец). 

Паметникът е готов през 1908 г., но е тържествено открит на 11 август 1909 г. Издига се на височина 17.80 метра, а самата бронзова статуя на върха е висока цели 3,75 метра. Всички гранитни детайли са доставяни с кораби от Виена, а бронзовите (лъвове, релефи и скулптурната фигура) - от леярната в Рим.