Хората, които са принудени да напуснат работа по инициатива на работодателя срещу компенсация от поне 4 заплати, вече няма да получават пълно обезщетение за безработица от НОИ.

Поредната репресивна мярка срещу правото на осигурените лица, изпаднали от пазара на труда, да получат подкрепа от общественото осигуряване срещу осигурителните си вноски, е прокарана с една от многото промени в Кодекса за социално осигуряване през Закона за бюджета на държавното осигуряване.

Според новите текстове сред случаите, при които лицата имат право само на минимално обезщетение за 4 месеца, се включват чл. 331 от Кодекса на труда и чл. 107а от Закона за държавния служител, пише вестник "Сега". 

В Кодекса на труда по този член се дава възможност работодателят да освободи работник или служител по своя инициатива срещу уговорено обезщетение, което не може да бъде по-малко от 4 заплати. А в Закона за държавния служител органът по назначаването може да направи това срещу максимум 6 заплати.

Досега минималното обезщетение за безработица се даваше само при прекратени трудови правоотношения по желание на работника или заради неговото виновно поведение. С новите регламенти уволнение по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение се приравнява на такова по взаимно съгласие, въпреки че очевидно условията зависят от волята на работодателя.

Най-често големи фирми, на които се налага да оптимизират бизнеса си, като закрият свои поделения, прибягват до възможността да уволнят голям брой работници и служители срещу договорено обезщетение. Така досега работниците, които и без това биха били съкратени, можеха да получат минимум 4 заплати, а понякога и повече, и след това обезщетение от НОИ в пълен размер. От 2018 г., ако искат да запазят правото си на обезщетение, те ще трябва да бъдат съкратени на някое от основанията като намаляване обема на работа или закриване на част от предприятието, за което им се полагат най-много две заплати.

Тази година НОИ направи редица опити да ограничи осигурителни права чрез бюджета на държавното обществено осигуряване, въпреки че срещу това няма намаляване на осигурителна тежест, а напротив. Едното предложение беше да се ореже с 50% обезщетението за първите три дни болничен, което сега е 70% и се плаща от работодателя. След вълна от негативни реакции беше запазен старият размер. По същия начин беше отхвърлена и друга идея - да се плаща само минимално обезщетение за безработица, ако човек е сменил работата си в последните два месеца, независимо върху каква сума се е осигурявал.

В Кодекса за социално осигуряване бяха гласувани още няколко промени, които ограничават достъпа до обезщетение за безработица. Вече обезщетение за пълния период от 12 месеца ще може да се получава при над 15 г. осигурителен стаж с осигуряване за безработица, придобит за времето след 31 декември 2001 г. вместо за над 12 години. Това означава, че човек на практика не би трябвало да е оставал без работа дори за година. За правото на отпускане на обезщетение за безработица се изискват 15 месеца осигуряване през последните 18 месеца вместо досегашните 9 месеца от последните 15. Въведен е максимален дневен размер на обезщетението от 74.29 лв., въпреки че вече има едно ограничение, наложено от максималния осигурителен доход. Единствената добра новина за безработните е, че минималният размер се увеличава на 9 лв. от 7.20 лв.