Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд отнето право на собственост

Омбудсманът Диана Ковачева сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на четири разпоредби от Наказателния кодекс, въз основа на които при престъпление се отнемат от трети лица, различни от извършителя, превозни средства в полза на държавата, съобщават от пресцентъра на гражданския защитник. По този начин несправедливо са засегнати основни права на граждани – правото на собственост, правото на достъп до съд и правото на защита.

Доц. Ковачева аргументира жалбата си с факта, че на практика третите лица – собственици, при отнемане на автомобила им, са лишени от достъп до съд, както и че е възможно те да разберат, че в наказателно производство е бил решен въпросът за отнемане на тяхна собственост, едва след като излезе решението на съда за това отнемане.

„Дори да са в течение, че се води процес, вследствие на който тяхното право на собственост може да бъде засегнато, тези лица нямат право на участие в наказателното производство – те нямат процесуални права в досъдебната му фаза и не се конституират като страни в съдебната фаза по наказателни дела. По тази причина те нямат и право на жалба против съдебния акт, с който се отнема собствеността им (чл. 318 от Наказателно-процесуалния кодекс)“, допълва общественият защитник.

Омбудсманът атакува чл. 234 г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца ”, чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно” и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно” от НК.

Според доц. Диана Ковачева тези норми са в противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ, свързани със защитата и неприкосновеността на частната собственост, с чл. 56 и чл. 57, които уреждат правото на защита и неотменимостта на основните права, във връзка с чл. 4 – принципа на правовата държава и чл. 122, ал. 1 – правото на защита във всички етапи на процеса.

„Разпоредбата на чл. 234г, ал. 3 от НК гласи: „В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност“.

Според чл. 242, ал. 8 от НК „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението.“

Според чл. 280, ал. 4 от НК „В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно.“

Съгласно чл. 281, ал. 3 от НК „В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно“, пише Ковачева.

Тя посочва, че чл. 17, ал. 1 от Конституцията, който задължава държавата да гарантира и защитава правото на собственост, иманентно включва в себе си и задължението да се приложи принципът на пропорционалност и съразмерност в случаите, когато законът допуска ограничаване на правото на собственост.

Във връзка с искането за противоконституционност общественият защитник цитира решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дело Unsped Paket Servisi v. Bulgaria № 3503/2008. В него ЕСПЧ приема, че всяка намеса в мирното ползване на притежания трябва да постигне „справедлив баланс“ между обществения интерес и защитата на правата на индивида.

Омбудсманът обръща внимание и на съображенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 14 януари 2021 г. по дело C-393/19, където СЕС подчертава, че при конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество е наложително да бъдат защитени правата на тези лица, когато са добросъвестни. Според Съда на Европейския съюз правото на собственост може да търпи ограничения, които трябва действително да отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и да не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право.