Олио, хляб, ток, горива: докога ще растат цените в България? В най-бедната страна в ЕС те са политически въпрос. Той излиза извън социалното, защото би могъл да предизвика политически разломи. Помним 2013 година.

Коментар на Емилия Милчева за Дойче Веле.

"Хората вече гледат промоциите на олио, не на алкохол" - така отговаря продавачка в хранителен магазин в София на въпроса как поскъпването влияе на навиците за пазаруване. Олиото е начело в класацията на поскъпналите основни хранителни стоки - на годишна база повишението на цената му гони 40%. А на хляба - с над 34%.

В малката потребителска кошница, която съдържа 27 основни храни, увеличението е 17.1% - по данни на Комисията за стоковите борси и тържищата за храните. Поне половината българи не "излизат" извън нея, а и не всички консумират редовно посочените в нея храни. Високата инфлация ги кара да се хранят с по-нискокачествени продукти - например вместо сирене от по-високо качество, купуват евтино, в което не е сигурно и колко мляко има. Лошото хранене, както е известно, намалява и имунитета, но при големия брой българи, изложени на риск от бедност, грижите за здравето остават на заден план.

Високите цени и новото правителство

Повишените цени на храните и енергията охлаждат ентусиазма, с който допреди повече от месец бе посрещнато новото коалиционно управление. За България, която все така продължава да е най-бедна в ЕС, цените на олиото, хляба и тока са политически въпрос. Той излиза извън социалното - защото би могъл да предизвика значими политически разломи. Да си спомним многохилядните протести срещу високите сметки за ток през зимата на 2013 година, след които първото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов хвърли оставка.

Инфлацията, която ще расте до пролетта - според министъра на финансите Асен Василев, или пък до средата на годината - според БНБ, е изпитание за правителството, наред с високите цени на енергия и горива. До протести като в Казахстан няма да се стигне, но усещането за промяна ще се изпари още преди да са минали стоте дни на кабинета. Така, както се изпариха повишенията на пенсии и на други социални плащания заради поскъпването.

Опозицията от ГЕРБ вече подгрява. В пленарна зала преди дни депутатът Тома Биков (ГЕРБ) предупреди управляващите, че ако не вземат адекватни мерки, "то няколко хиляди хора ще дойдат пред парламента и ще ви поискат сметка". Но недоволството може да даде тласък и за новия ляв проект, потвърден неотдавна от лидера на "Изправи се.БГ" Мая Манолова. "Ние сме на ръба на кратер и ще изригне вулкан от социални проблеми. Властта се занимава с всичко друго, само не и с тези проблеми. Затова аз казвам и то е очевидно, че има нужда от нов, голям, мащабен, социален проект, който да защити хората в условията на социална и икономическа криза", заяви Манолова в "Лице в лице" по bTV.

Нагнетява се социално напрежение и в общините, в някои от които като Кресна, Хисаря, Вълчи дол и др. въведоха режим на тока и намалиха часовете с улично осветление заради шоковото поскъпване на електроенергията от близо 300%. Местните власти, детски градини, учебни заведения, болници плащат тока на същите цени, на които и бизнесът. Правителството тепърва обмисля механизъм, по който да им се помогне. Бизнесът вече получи някакви компенсации за последните месеци на 2021 година. Такива ще се отпускат до март включително.

Оптимисти и песимисти: какво казват експертите

Експертите се делят на оптимисти и песимисти по отношение на ръста на инфлацията за 2022 година. Едните смятат, че дори и да се покачи до 8-9%, в края на годината ще спадне наполовина, а средносрочно няма да надхвърли 3 процентни пункта. Други предвиждат да се задържи висока цяла година. И двата лагера обаче са единодушни в едно - инфлацията е привнесена отвън, но и управляващите наливат бензин. Заложените в проектобюджета за 2022 разходи съдействат за увеличаването ѝ, както и извършените м.г. - някои от тях бяха свързани с подпомагане на бизнеси заради пандемията, но други се дължат на изборите и повишените заради тях пенсии и заплати.

"Колкото повече правим дефицити (в бюджет 2022 е заложен 5.1%, б.а.), толкова повече се помпа инфлацията", коментира пред Дойче Веле Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет - органът, чиято работа по закон е да следи за бюджетната рамка и фискалните правила. Добрата политика е да не бъде допусната инфлация, защото е дисбаланс, каза Дацов. Той посочи и основните външни "виновници": това са преструктурирането на икономиката в глобален план - индустрия 4.0, политиките на ЕЦБ и Федералния резерв за стабилизиране на икономиките с изливане на много пари, проблемите с енергийните ресурси и схемата за регулациите в ЕС.

"Слава богу, този път инфлацията няма нищо общо с България. Цените на суровините, на енергията, огромното печатане на пари в последните две години доведе до това", отбелязва Николай Василев, бивш министър на икономиката и управляващ партньор на "Експат Капитал". Той посочва, че при евентуално влошаване на кризата в Украйна, енергийните суровини ще поскъпнат още. Василев е категоричен, че България харчи прекомерно и липсва бюджетна дисциплина. "Бюджетът трябва да е балансиран, а не с дефицит, а като се прибави и ръстът на инфлацията само ще дадем поводи влизането в еврозоната да бъде отложено." Опасение, споделяно от мнозина, изразено и в становище на Фискалния съвет.

В първия бюджет, който подготви, новото правителство обещава по-евтини горива и спад на инфлацията в края на годината. Но преди това трябва да изкара зимата.