Най-високи са били цените в Гърция и Италия, най-евтино - във Финландия и Швеция

Цените на електроенергията за небитови клиенти (с потребление между 500 MWh и 2 000 MWh) през първата половина на 2022 г. са най-високи в Гърция (0,3042 евро за кВтч) и Италия (0,2525 евро за кВтч). Най-ниските цени се наблюдават във Финландия (0,0808 евро за кВтч) и Швеция (0,1117 евро за кВтч).

Цените за електроенергия за същата група небитови потребители в България са се повишили значително от 0.0962 евро/кВтч през първото полугодие на 2021 до 0,1736 евро/кВтч (+80,5%). Тази цена би била далеч по-висока ако не съществуваше програмата за компенсации, а именно над 0,23 евро/кВтч, пише Институт за енергиен мениджмънт.

Средната цена в ЕС през първото полугодие на 2022 г. е била 0,1833 евро за кВтч.

Обобщените данни са среднопретеглени стойности като се взема предвид средното потребление във всяка група.

Дял на невъзстановимите данъци и такси в цените на електроенергията

През първата половина на 2022 г. делът на данъците е най-висок в Полша, следвана от Латвия и Кипър, където невъзстановимите данъци и такси съставляват съответно 36,5 %, 32,1 % и 30,3 % от общата цена. Делът на данъците за ЕС е 12,6 %.

От другата страна с отрицателен дял на данъците се подреждат България (-36,6%), Гърция (-21,5%), Португалия (-12,4%) и Унгария (-7%).

Дял на разходите за пренос и разпределение в мрежовите разходи при небитовите потребители на електроенергия

Разходите за пренос и разпределение се отчитат само веднъж годишно, в края на второто полугодие. Този параграф се отнася до данни за 2021 г. Идентично с битовите потребители, разходите за разпределение имат най-голям дял в сравнение с разходите за пренос. Това е нормално за всички видове мрежи, включително и за електроенергийната система. Преносната мрежа се използва за пренос на големи количества енергия на големи разстояния. Разпределителната мрежа обикновено е мястото, където се свързват потребителите. Разпределителната мрежа е по-гъста от преносната, поради което се очаква делът ѝ в разходите да бъде по-висок.

Държавите с по-малка гъстота на населението се нуждаят от по-обширна преносна мрежа, за да посрещнат нуждите си. Разходите за нея са по-високи в сравнение със страните с по-висока гъстота на населението. По-малките страни с по-гъсто население използват предимно разпределителната си мрежа.

Някои небитови потребители обаче могат да бъдат директно свързани към преносната мрежа или да използват част от разпределителната мрежа (само средно напрежение). Следователно делът на разходите за пренос може да бъде по-висок в сравнение с битовите потребители, както е случая с България.

През 2021 г. Чешката република, Швеция и Австрия са имали най-висок дял на разходите за разпределение в мрежовите разходи, съответно 91,2 %, 88,3 % и 84,1 %. От друга страна, през 2021 г. в Дания, Белгия и Италия разходите за пренос формират най-голям дял в мрежовата компонента- съответно 58 %, 57,5 % и 56,4 %.