"Българската индустрия и българското общество има загуба на 2 млн. дни годишно от регистрирани злополуки. Около 10 хил. злополуки минават като битови, те не са в статистиката“.

Това заяви пред БНР Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“.

„Проблемите са много тежки, защото нямаме единомислие вътре в обществото, че злополуките са един голям бич и че те наистина могат да съсипят живота на един човек, на едно семейство. Те винаги идват неочаквано и с тежки последици“, коментира той. Загоров подчерта, че много хора - от собствениците на предприятия до самите работници, правят компромиси с условията на труд. Той посочи, че системният подход в областта на безопасността и здравето при работа при инвестициите дава някакъв резултат. Там, където не се инвестира обаче, нещата са ужасяващи, смята Загоров.

Статистиката сочи около 3000 трудови злополуки с 92-ма загинали, отбеляза Загоров, но добави, че реалността е друга. „Злополуките, които се случват и имат последици върху здравето на човека – не инциденти или аварии, а злополуки, са около 13 – 15 хил., но те не се регистрират. Не знам как да се преборим с тази обществена примиримост“, коментира той.

Инспекцията по труда вече няма тези права, които имаше някога, подчерта още Загоров. „Сега влиза инспекторът, посреща го длъжностното лице по безопасност и здраве при работа. Разговорите са: „Нямате право на достъп до тук, запишете си. Ще ви осигурим достъп след 1-2-5 дни. Има и предприятия, в които инспектор не е влизал заради отдалечеността, а инспекторите не разполагат с коли, с бензин. Тогава какъв е този приоритет, когато няма достатъчно ресурс за една инспекция да си прави инспекциите“, пита той.

Александър Загоров обясни какво трябва да се предприеме в случай на трудова злополука: „Първото нещо е злополуката да се регистрира. Второ – да се потърси адвокат, ако няма синдикална организация, който да поеме ангажиментите около това да наблюдава процеса. Задължително се оставят следи кой какво е искал от работодателя“.