Тази приказка е малко по-различна от тези на Братя Грим.

Имало едно време, едно пропаднало царство. Царството повече от 26 години тънело в нечисти сметки, корупция, кражби и убийства. Хората в царството вярвали, че месията ще дойде и ще ги спаси. Надявали се дълго, чакали, избирали си за господар все някой негодник, който не спирал да ги потапя в блатото. Измъкване от блатото нямало. Хората постепенно започнали да търсят живот в съседни кралства. Там се чувствали добре, дълго се борили, но успели да заживеят щастливо, пише No-comment

Един мрачен ден надвиснала отново опасност. Лошият господар успял да ги открие и отишъл при тях. Искал да ги накаже за това, че те живеят добре, а той не можел да се докопа и до техните богатства. Разразила се буря. От страховитите. Мълнии, виелици. Злодеят дошъл, за да им помрачи щастието.

Както във всяка приказка и тук си имало добър герой. Героят бил млад българин. Медиите на царството се опитали да го спрат. Не му дали гласност, но коректни пратеници, не от пикливата династия, му дали шанс. Дали му възможност всички българи да го чуят. Злодеят си имал поддръжници. Силни и опасни. Младият мъж обаче не се страхувал да нападне злодеят и да защити родното си царство, макар и от толкова далеч.

Словесната битка започнала. Смелият българин заявил „Първо искам да ви поздравя за избора на новия ви образователен министър – чудесен начин, отново с негласната подкрепа на „златните пръсти“ и ДПС. Но не това е важното. Честито, закрепихте правителството! Имаше статия тази седмица в Шпигел – видяхте ли я? За Пеевски – човекът, който не споменаваме. Знаете ли, интересното е, че Spiegel значи огледало. Искам да ви питам, когато четете медиите му, потребявате услугите от различните му/ви бизнеси – вече съвсем не е ясно как си ги разпределяте – когато се погледнете в огледалото, започнахте ли да виждате Пеевски? Благодаря ви.“

Младежът бил подкрепен от препълнената зала.

Злодеят бил сразен. Останал без думи. Не успял да отговори, само вдигнал вежди.

Приказката в Лондон останала некоректно отразена. Малцина се осмелили да напишат и да покажат точно какво се е случило. Дори тези, които българите са смятали за свободни, се оказали зависими. Сцените били монтирали. Смелият младеж бил изрязан. Над царството тегнело пълно медийно затъмнение. Другият злодей се погрижил то да продължи цял ден.

Хората останали заблудени. Не подозирали, че някой се е опитал да ги защити и се е изправил срещу лошия цар...

Приказката останала с отворен край, но всичко било в ръцете на българите.

Дали ще победят злодеите веднъж завинаги и дали ще заживеят дълго и щастливо, зависило само от тях.