„Кво чакате, бе!?“ – с тази смесица от приятелски поздрав и типично поведение от 90-те премиерът Бойко Борисов прекрачи прага българското посолство в Лондон в сряда вечерта.

„Поздравът“ бе отправен към десетки младежи, които чакаха да влязат в дипломатическата мисия за среща с българския министър-председател.

На последните парламентарни избори през 2014 г. ГЕРБ получи в Лондон голяма подкрепа – от 8088 действителни бюлетини в британската столица, 52.51% бяха за партията на Борисов. Затова той си мислеше, че както и да се държи, тук всичко минава. Като в България…

Оказа се, че не е точно така.

Още преди Борисов да се появи на трибуната, заедно с министрите Даниел Митов и Екатерина Захариева и с посланика в Лондон Константин Димитров, беше ясно, че срещата с българската общественост няма да мине по очаквания ред. Почти 80% от присъстващите бяха млади хора, предимно студенти, които се бяха приготвили да не спестят нищо на министър-председателя.

В България обикновено си спестяваме много неща към управниците на подобен тип мероприятия – дали от страх за работното място, дали от някакви проверки, но тук – на Острова, политическата култура е доста по-различна. Британците изискват от политиците си, които са избрали, да изпълняват обещанията си и им държат постоянно сметка за това.

Правителството „Борисов – 2“ дойде на власт с обещанията за бързи реформи. Най-вече за радикална съдебна реформа, която да съсече корупцията по високите етажи на властта. Такива са очакванията и на Европейската комисия, а е видно в последния мониторингов доклад, че нищо от това не се изпълнява. Такива са очакванията и на избирателите, а от срещата на Борисов с тях в Лондон бе видно, че и те не са никак доволни…

За належащите реформи в други важни сектори – образование, здравеопазване, сигурност, е излишно да говорим. Резултатите са видими.

На практика реформи няма – близо година и половина от този мандат бяха изгубени в семейните драми на управляващата коалиция.

Но да се върнем на срещата в посолството.

Много е лесно казионните медии, присъствали на мероприятието, да обърнат внимание на един момент още от самото начало на сбирката – жена, видимо на средна възраст и с отличителен говорен дефект, излезе и с истеричен тон започна да обвинява Борисов, че е продал България със спирането на проекта за газопровода „Южен поток“.

„Вие продадохте България, г-н Борисов, защото спряхте „Южен поток“, от който страната щеше да има приходи по 400 млн. долара годишно! Вие ни продадохте!“, неистово крещеше жената.

Очевидно бе, че не толкова думите й, а това, че има говорен дефект изнерви аудиторията. В типичния си стил обаче Борисов заяви: „Може ли да си махнеш листчето и да се опиташ да го кажеш. Защото аз ще ви отговоря, без да го чета“.

И започна с редовните си лакърдии за „Големия шлем“, за ескалацията на разходите, за това, че не бил изгоден проект…

Все оправдания, които много често самият Борисов самоопровергава, твърдейки, че „Южен поток“ е важен и изгоден за България проект. Само че както обикновено – говори както му изнася и според аудиторията.

Добре поне, че не ни занимава този път с газовите хъбчета.

Само че когато му бе зададен въпросът дали „Южен поток“ е също толкова неизгоден за страни като Унгария, Австрия, Италия и Гърция, колкото за България, Борисов не знаеше какво да отговори. Както не знаеше какво да отговори и на въпроса дали проектът е спрян заради външен натиск.

Казионните медии ще ви спестят и други въпроси на присъстващите на срещата: за несъстоялата се съдебна реформа, за корупцията, за връзките на Борисов с Пеевски, за това, че до момента не е станало ясно каква позиция има България по сделката между Великобритания и ЕС за спирането на социалните помощи, за това, че съществува видима дискриминация за имащите право на глас на референдума за членството на Обединеното кралство в ЕС и че гражданите на Съюза се третират по различен начин – тези от Малта, Кипър и Ирландия ще могат да гласуват, а останалите – не…

Трябваше да минат месеци мълчание, за да разберем от външния министър Даниел Митов, че България е против подобни дискриминационни мерки. Трябваше да минат месеци дипломатическа дискретност, за да разберем от посланика ни в Лондон Константин Димитров, че са правили проверки за това, защо едни ще могат да гласуват на референдума, а други – не… В официални изявления обаче всичко това липсва. На маса може да си говорим много, може да возим Камерън с джипката и да го водим по механи, но за важните неща не се говори, поне не се говори публично, за да стане ясно каква позиция имаме.

„Сега започват преговорите с Великобритания и по отношение на социалните плащания, и по отношение на референдума“, увери министър Митов.

Как сега започвали, след като вече две седмици Камерън води усилени преговори с Брюксел и е на прага на сделка, а срещата на върха на ЕС чука на вратата, може би само министър Митов може да отговори на подобна постановка.

„Кога ще ги стигнем румънците, г-н Борисов?“ – пита глас от публиката.

„В кое да ги стигнем?“ – отговаря му се с въпрос.

„Поне в борбата с корупцията кога ще ги стигнем?“ – следва уточняващ въпрос.

Борисов дава думата на Екатерина Захариева.

„Ще представим план за изпълнение препоръките на Европейската комисия от мониторинговия доклад за съдебната реформа. Трябва да вземем конкретни законодателни мерки в кратък срок“, увери министър Захариева.

Е, какво прави правителството година и половина, че сега на бегом се правят законодателни промени, за да се отговори на критиките в евродоклада, така и не стана ясно.

След като страстите на срещата се поуспокоиха, започнаха въпроси и за бежанците.

„Нашето предложение и това, което сме се разбрали като политика да водим, е да не се търси решение за една или друга страна. Това, което правят седем страни в Европа, да се заграждат, това не е решение. Напротив, това е отстъпление от най-важните ценности, които е придобил ЕС“ – заяви Борисов по отношение на мерките, които взима България за спиране на мигрантския поток.

„Вярно ли е, че бежанец получава по 600 лева от държавата месечно?“ – попита един от присъстващите.

„Не е вярно. Няма такава разкладка“ – отговори той. А каква разкладка има – не стана ясно.

„Защо продължавате да поддържате бизнеса на Делян Пеевски? Имате ли някакви общи интереси с него?“ – попита друг от присъстващите.

„Не е вярно, това са абсурдни неща“ – смотолеви все по-изнервеният Борисов.

„Да бе, как да не е вярно“ – репликира го глас от публиката.

„Какво мислите за инициативата на „Шоуто на Слави“ за референдума?“ – пита студент, дошъл от Кеймбридж.

„Каква е тази инициатива?“ – в типичния си стил отговори Борисов и поясни, че не е чел шестте точки, за които екипът на Трифонов събират подписи за свикване на референдум за промяна на избирателната система.

Борисов коментира отдавна познатата причина да е в обтегнати отношения с Трифонов – докато бил кмет на София, не позволил на шоумена да строи в градинка до хотел „Кемпински“. „Иначе преди това бяхме първи приятели. През вечер беше при мен в Банкя.“

Почнаха саркастични въпроси и защо се бави номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Отговорът беше познат – имало време до края на март, докогато се внасят номинациите. Така се правело, защото този, който бърза, накрая не го избират.

„Ама ние безнадеждно закъсняваме с тази номинация, г-н Борисов. И вие ще носите отговорност за това“ – беше репликата от залата.

„Това не е вярно. Не забравяйте, че точно моето правителство одобри кандидатурата на г-жа Бокова за шеф на ЮНЕСКО“ – каза премиерът.

Добре, че по едно време се намеси и посланикът Константин Димитров, за да въведе някакъв ред, усещайки, че обстановката става взривоопасна.

В крайна сметка имаме поне новина от цялата среща – Борисов обеща до 2018 година да бъде завършено електронното правителство, за да може административното обслужване на българите в чужбина да става бързо и евтино.

Ще дочакаме ли 2018 г. обаче електронно правителство? Или пак ще задаваме същите въпроси на същите срещи.

Дано поне има някакъв смисъл от участието на Борисов, Митов и Захариева в глобална конференция в помощ на пострадалите от конфликта в Сирия, която ще се проведе в Лондон днес. Във вторник вечерта по време на официалния прием за ръководителите на делегациите премиерът е успял да разговаря с американския държавен секретар Джон Кери, с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и с британския си колега Дейвид Камерън.

Защото срещата с българската общност в Лондон се оказа неуспешен пиар ход и крушение – и като организация, и като очаквани резултати от страна на посолството и на хората, които я организираха.

От изборния триумф през 2014 г. в Лондон досега изтече много вода. Търпението се изчерпва. Чакат се обещаните реформи..