След всяко подводно гмуркане общински съветник от Русе кани Господ на глътка въздух, че го е пуснал да се върне и започва да живее отначало. Мирослав Славчев слиза на 171 м в Червено море край египетския град Дахаб и когато изплува, развява българското знаме. Макар че спускането му е национален рекорд, по-голямото му, и то лично предизвикателство, е да преодолее себе.

Русенецът побеждава страховете си в компанията на доскорошния световен шампион Паскал Бернабе /330 м/ от Франция, който го обучава на висш пилотаж в този екстремен спорт. Миналото лято египетският плувец Ахмед Гамал Габър атакува рекордите на Гинес с 332,35 м под водата. "Някои се гмуркат заради рекорда, аз исках да се науча да слизам на 100 м, после дойде умението да продължа надолу", обяснява 44-годишният смелчага.

Баща му го запалва от малък по шнорхела и плавниците. Подводното гмуркане го увлича след тримесечен курс за водолази към някогашното ДОСО. На почивка в Несебър вижда в ловно-рибарски магазин руски акваланг "Украйна". "Откачих, струваше 150 лева, но реших, че ще го купя", усмихва се Миро Славчев. Отказва резервацията в хотела и отпрашва при водолазите в Созопол да пробва неопреновия костюм. И днес той е напълно изправен, макар че собственикът му вече ползва друга екипировка.

По-късно се оказва, че един от русенските доайени на водолазите има училище. Миро започва да му помага през лятото и след като взема изпитите, става инструктор. "Винаги съм искал да се гмуркам на дълбоко, дори станах член на Националната асоциация по подводна дейност, но предпочетох

да си търся пътя сам

признава ентусиастът. Във фейсбук Миро Славчев се свързва със световния ас Паскал Бернабе. Французинът го включва в обучението си. Русенецът пристига в египетския град Дахаб, където минава пълна подготовка. Успява да спечели доверието на френските водолази, с които прави 2 спускания на 100 м. "Първия път е много екстремно, човек не знае какво го очаква и на тази дълбочина отиват подготвени хора", уточнява русенецът.

Миро Славчев признава, че след всяка непредвидена ситуация страхът става по-голям, а човек не може да избяга от инстинкта си за самосъхранение. За гмуркачите е много важно да изравнят външното и вътрешното налягане, защото на 100 м човешкият организъм не може да издържи 11 атмосфери. Те се увеличават с по една на всеки 10 м дълбочина и налягането се усеща най-силно в ушите. Техниката е да се надуят през носа, иначе болката е ужасна. На такава дълбочина водолазите знаят, че едното ухо дори "може да гръмне".

Важно е също, обяснява Миро, да се балансира с бутилките, за да се регулира дишането. Паниката предизвиква порив да се диша бързо, нужни са много тренировки и опит как да се

задържа дъхът под водата

На 100 м се слиза с максимална скорост от 30 м в минута, а се излиза над час. Обратният път се изминава по-бавно, защото вдишаният кислород и азот под налягане стават токсични и могат да доведат до "азотна наркоза". При нея гмуркачът губи чувство за ориентация и изпада в безпричинен страх. Докато изплува, на определени метри той трябва да намалява налягането. Недостигът на газ в бутилките изисква перфектни движения. Ако водолазът опита да се върне по-бързо, може да изплува мъртъв на повърхността.

Покрай запознанството си с Паскал Бернабе, на Миро Славчев му хрумва да го доведе в България, за да обучава и други хора. За 2 г. французинът подготвя 11 водолази и им прави първо слизане на 100 м в Черно море. Групата дори открива потънал кораб в акваторията на Созопол, който става полигон за обучение. Русенецът продължава да се гмурка с Бернабе и стига до 152 м в Хоргада, а през 2012 г. в Дахаб до 171 м под водата.

"Разчетът ни беше да се гмурнем на 200 метра, но имаше силни течения", връща се в преживения стрес Миро Славчев. Въжето се отклонява под 45 градуса и не продължава надолу заради непредвидена скала, а закачените бутилки с газ по него изпадат. На тази дълбочина се губи светлината и се увеличава налягането, а газът в бутилките свършва по-бързо. Когато се мине линията между два свята,

действията стават машинални и няма време за страх. Долу човек разбира, че може да се върне само ако изпълни предварителния план. И да овладее порива на организма да диша, за да не се паникьоса. За разлика от алпинистите, които могат да спрат нагоре към върха, при гмуркането се слиза само надолу.

"Имало е случаи, когато не съм искал да се върна, защото долу времето спира и е страшно красиво в един много по-подреден свят на съвършена екосистема", признава Миро Славчев. Още на 40 м гмуркачът попада в бездна и остава насаме със себе си. На 170 м вече е абсолютен мрак и не му е до красиви гледки, а свети с фенера, за да види партньорът му къде е.

Винаги щом изплува на повърхността, Миро се чувства някак празен. После го връхлитат адреналинът и удовлетворението, че е жив и ще се върне при детето си. "Сякаш изчистваш нещо от себе си с мъдростта, че е трябвало

да преживееш авантюрата

за да осъществиш мечтите си", доверява русенецът. След рекордното му спускане, за което се подготвя 4 месеца в Тюленово, Миро Славчев решава да почине година и още няма планове за по-голяма дълбочина. Поддържа форма във водолазното училище в Созопол, където обучават всяко лято новобранци. За да не се страхуват близките му вкъщи, той ги прави водолази и така всички знаят какво да очакват. 18-годишната му дъщеря вече се е гмуркала на 50 м.

"Страх ме е не от дълбокото, а от височините, на второто ниво на Айфеловата кула погледнах от 170 м и денят ми се стори много драматичен", разкрива зам.-председателят на Общинския съвет в крайдунавския град. Мирослав Славчев е и шеф на групата на партия "Атака" в русенския парламент. След 8 г. в политиката той приема, че тази работа "не е разумно занимание без истински политици". "За нея се искат качества, а не да прикрива некадърност, човек трябва да е професионалист във всичко, дори в хобито си", убеден е икономистът.