Едва ли има човек, който да не е чувал за създателя на модерната турска държава – Кемал Ататюрк.

Това, което не всички знаят е, че голямата и единствена любов на бащата на турската нация е една красива българка – Димитрина Ковачева, наричана още Мити, пише Трафик нюз.

Има толкова много разкази за любовта между Кемал и красивата Мити, че днес е трудно да разграничим мита от истината. Все пак тяхната история е завладяваща, истинска и изпълнена с много силна и пламенна любов, която остава с двамата до самия им край.

В мъглив ноемврийски ден през 1913 година Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе. Той е на 32 години – висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация. Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел „България“ на „Царя“, за да пренощува.

След няколко дни приятели го съветват да се премести в по-новия хотел „Сплендид“ – зданието зад Централна баня. Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубавата девойка, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната, неговата любимка и най-голяма гордост, категорични са съвременниците на военния.

Мити била впечатляваща млада дама, страшно красива, много лъчезарна и изключително интелигентна. А любовта между двамата пламнала от пръв поглед. Русата хубавица с кафяви очи, която отхвърлила предложение за женитба на богат френски аристократ, тъй като не желаела да живее в чужбина, току що се е завърнала от Швейцария, където е завършила образованието си. И нищо чудно – Димитрина е знаела три езика, била е изявена пианистка и несъмнено една от най-интелигентните млади дами в софийското висше общество по онова време.

Съвсем естествено Кемал е силно привлечен от Мити още от първата им среща и с разрешението на баща ѝ започва да излиза с нея. Двамата прекарват всяка свободна минута заедно в дълги разходки из природата или като гости на концерти и други светски мероприятия. Мити е очарована от младия вонен дипломат и открито се наслаждава на компанията му, като не пропуска и често да го кани на официални вечери в дома си.

Със затаен дъх съвременниците им си спомнят и разказват за една паметна вечер през пролетта на 1914 година, в която изяществото и красотата на чистата и невинна любов между Кемал и Димитрина изцяло се разкрива. На бал в царския дворец турският дипломат, облечен в специална военна униформа, изпратена чак от Истанбул, танцува с нежната Мити, пременена в бял тоалет.

И до ден днешен този тоалет се пази като ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара. За Кемал и Мити този на пръв поглед обикновен танц, бил всъщност нещо много по-специално - взаимно обяснение в любов, безмълвно обещание, сливане на две обичащи се души в една. И всички в залата разбрали това.

Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина. Тя обожава пързалянето с кънки, а той я чака след пързалката на езерото „Ариана“. Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот.

Мустафа Кемал отива при бащата на Димитрина да пият кафе и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот.

Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея. „Ти и само ти ще останеш жената на моя живот“ – ще сподели при последната си среща с Димитринка, разрешена му от генерал Ковачев, Мустафа Кемал.

Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена, но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат.

Мити преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 година съпругът ѝ получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата ѝ е останала искрата любов към Мустафа Кемал. Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка.

Според близки на Ататюрк той също не я забравя до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата ѝ.

Група български писатели са на посещение в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си голямата поетеса пише: „Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: „Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?“ „Добре е, споделя самотата си със съпруг“, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки – той прегръщаше Мити.“

Оля - дъщерята на Димитрина Ковачева казва, че само веднъж чува от майка си да споменава името на Ататюрк. "Това стана в последния ѝ земен ден на 9 август 1966 г. Сутринта тя се събуди и каза: "Тази нощ сънувах Кемал", нищо повече