По стара традиция държавите назначават в дипломатическите си мисии по света различни видове разузнавачи, контраразузнавачи, офицери за свръзка и др. В много страни такива шефове на служби впоследствие стават президенти, премиери, сенатори, депутати.

България обаче е новатор и в тази област - тя изпраща в посолствата си в чужбина доскорошни шефове на специални служби, антикорупционни звена или пък прокуратури. При това директно на дипломатически или консулски постове, без те да имат нужната езикова или специализирана подготовка, пише Александър Александров във вестник СЕГА.

Темата отново стана актуална покрай тайното назначение на доскорошния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев за генерален консул във Валенсия. Георгиев, който се прочу с терасата си, подаде оставка като шеф на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на 31 юли. Тя беше гласувана от парламента още същия ден. Дни по-късно спешно се събра прокурорската колегия на ВСС и го върна на работа в спецпрокуратурата. Веднага след това на тайно заседание правителството го е назначило за консул във Валенсия.

Предложението за назначаването на Георгиев формално е дошло от министъра на външните работи Екатерина Захариева, но премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че решението е било негово. Последваха протести на българи във Валенсия, скандал около езиковата подготовка на бъдещия консул, обяснения и контраобяснения. Засега остава висящ въпросът ще отиде ли Пламен Георгиев във Валенсия, или отново ще бъде преназначен на друг "сладък" пост.

Този случай обаче не е изключение, а потвърждение на порочната практика, която се налага през последните години.

През август 2009 г. за генерален консул в Солун бе изпратен подалият оставка като шеф на ДАНС Петко Сертов. Оставката му бе приета от станалия за първи път премиер Бойко Борисов, който веднага го изпрати в Солун. Тогава външното министерство пак бе използвано като прикритие и оттам обясняваха назначението с думите: „Това е неговото желание и избор да работи за България на този пост”.

Само три месеца по-късно бе обявено, че Борисов сваля доверието си от Сертов като консул и го отзовава. Като причина бе изтъкнат скандалът с изчезването на материали на ДАНС от секретната секция на Министерския съвет. Заради това по-късно прокуратурата подгони дори бившия премиер Сергей Станишев като виновник за изнасянето на документите, но съдът го оправда. Единственото, което стана ясно в крайна сметка, бе, че бившият съветник в ДАНС Алексей Петров дал на Борисов да се разбере, че има секретен доклад. "Всичко е в ръцете на прокурорите. Иначе - една сергия пред Министерския съвет и там всички документи на службите. И който от вас иска, да ги разлисти и да ги пусне", реагира тогава Борисов.

Връщането на Сертов от Солун обаче ни най-малко не повлия на кариерата му - той стана зам.-шеф на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), известен като БОРКОР, където остана до 2013 г. Година по-късно Сертов изчезна и дни наред беше в неизвестност. Той бе пуснат за издирване, търсен дори с хеликоптер, за да се окаже накрая, че е бил в Солун. Сертов сам се завърна, не даде никакви обяснения или изявления по случая и затова причините за внезапното му изчезване и досега тънат в мистерия.

През 2016 г. пак в Солун и отново като генерален консул отиде друг бивш шеф на ДАНС - Владимир Писанчев. Той е там и в момента.  Писанчев оглави ДАНС през лятото на 2013 г. след оттеглянето на Делян Пеевски, като преди това беше зам.-шеф и и.д. директор на агенцията. През февруари 2014 г. бившият вътрешен министър Цветан Цветанов обяви в интервю, че Писанчев е бил назначен с протекциите на Делян Пеевски.

Писанчев напусна ДАНС покрай напрежението около оставката на вътрешния министър Веселин Вучков, който се оттегли, защото не бе съгласен Писанчев и тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров да останат на постовете си. Часове по-късно премиерът Бойко Борисов обяви от парламентарната трибуна, че Писанчев и Лазаров ще бъдат сменени и двамата подадоха оставки. После пък прати Писанчев в Солун. Това даде повод на тогавашния депутат от Реформаторския блок и бивш шеф на НСС ген. Атанас Атанасов да попита Бойко Борисов "кои са личните и професионални качества на лицето, които са дали основание на правителството да вземе това решение?". Борисов не му даде обяснение.

Затова пък се изяви министър от Реформаторския блок - външният министър Даниел Митов. Той обяви, че Писанчев може да бъде полезен за сътрудничеството с Гърция по отношение на миграционните потоци. "Винаги решенията за посланици и регионални консули ги взимаме на закрити заседания. Това не е прецедент и хора, които имат необходимите познания, държавата инвестира в тях", обясни Митов. По думите му не е проблем да се заемат подобни длъжности, още повече при сложната обстановка в нашата съседка Гърция. "Трябва по всякакъв начин да засилим сътрудничеството, още повече що се отнася до миграционните потоци. Мисля, че Владимир Писанчев може да бъде полезен в тази област", коментира Митов.

Писанчев бе третият шеф от контраразузнаването, който се праща на дипломатическа работа. През 2007 г. тогавашният началник на Национална служба сигурност-НСС ген. Иван Чобанов бе махнат от кабинета на Тройната коалиция и бе пратен посланик в Зимбабве, където изкара обаче само няколко месеца и напусна сам. Той  единствен имаше смелостта да каже, че тази работа с пращането на такива постове не е за такива като него.

Пак в Гърция, но в Атина, е и бившият шеф на военното разузнаване Веселин Иванов. Той дори пое временно управлението на българската мисия, след като посланичката си замина за София заради изтичането на мандата й. Веселин Иванов бе назначен за директор на военното разузнаване от първото правителство на Бойко Борисов, но се раздели с поста по време на второто. Тогавашният министър на отбраната Николай Ненчев обясни, че двамата не са успели да постигнат консенсус по важни въпроси за работата на службата, "особено по кадровото й развитие, където 39% от ръководния състав е назначен преди 1991 г.". Сред мотивите за освобождаването на Иванов бе и нуждата от по-голяма оперативна съвместимост със службите на НАТО. Малко преди това обаче Ненчев влезе в спор с ръководството на военното разузнаване около предаването на архивите му на Комисията по досиетата. Иванов не беше предложен за посланик по стандартната процедура, а назначен за и.д. Тази практика се използваше по времето на правителството "Орешарски", за да бъде заобиколен президентът Росен Плевнелиев, който отказваше да подписва укази за назначаването на посланици, работили за службите.

Премиерът Бойко Борисов обаче ни най-малко не се притеснява от подобни назначения и дори намери оправдание за това - "такива хора трябва да бъдат поставяни известно време на държавна работа, за да могат през това време тайните, които знаят, простичко казано – да ги забравят". 

Може би по тази линия бившият шеф на НСО Ангел Антонов бе изпратен за генерален консул в Санкт Петербург. Преди това той беше и шеф на направлението в ГДБОП, което се занимаваше с финансовите и банковите далавери, както и шеф на полицията. После изненадващо стана шеф и на Националната служба за охрана по време на президента Росен Плевнелиев, но бе освободен с идването на същия пост на Румен Радев. И Борисов го изпрати консул в Санкт Петербург. 

Генерален консул в Мюнхен пък стана шефът на цивилното разузнаване - Драгомир Димитров. Той беше много близък на Борисов и още по-близък на Цветан Цветанов. Драгомир Димитров бе назначен за директор на Националната разузнавателна служба (НРС) през 2012 г. След като парламентът най-накрая прие закон за службата и я прекръсти на Държавна агенция "Разузнаване", той бе назначен от президента Росен Плевнелиев за неин директор през 2015 г. с петгодишен мандат, който изтичаше през 2020 г. Той обаче си тръгна две години по-рано - Димитров бе освободен от поста с идването на президентския пост на Румен Радев. 

Всъщност основната причина всички тези хора да бъдат назначавани за консули, а не за посланици, е, че така се заобикаля президентът, който издава укази за назначаването на най-висшите дипломати. За консулите е достатъчно само решение на правителството, до което се стига с проформа предложение от външното министерство. Оттам нататък никой не контролира работата им. До следващия кандидат, който трябва да се трудоустрои, докато "забрави тайните, които знае".