Вестник „Нова Македония” публикува мнението на Тони Менкиноски, според когото България рискува да бъде изключена от Съвета на Европа, ако не признае ОМО „Илинден”

Тонът, в който е издържана статията, не оставя място за съмнение, кои кръгове стоят зад атаката срещу България в Съвета на Европа и кой подпомага дейността на тази организация у нас, независимо от декларираното неведнъж, че Скопие няма да се намесва във вътрешните работи на страната ни и няма да претендира за признаване на македонско малцинство у нас, предаде БГНЕС.

Подобни публикации, едва ли оставят място за съмнение за начина, по който Република Северна Македония би използвала твърденията за нарушаване на правата на несъществуващо малцинство в България, ако ролите за членство в ЕС бяха разменени и България, а не Македония беше кандидат.

В материала си Тони Менкиноски твърди, че написаното от него не е просто желание нещо да се случи, а е „логичен набор от събития, които следват в близко бъдеще и които се основават на правни закономерности”.

„ Вярвам, че отворихме нов хоризонт, който беше архипелаг на забравените (пирински) македонци, които самостоятелно се пребориха всичко това да се случи и през призмата на институциите, които ни предлага цивилизованият свят, да упражнят правата си за самоопределяне като македонци и в същото време да демократизират Република България като настоящата им домицилна държава”, пише изданието.

В материала си Менкиноски подчертава, че ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека е основно правно условие за формалното пълноправно членство на която и да е европейска държава в Съвета на Европа (СЕ) и е органична връзка между статута на организацията и спазването на основните човешки права. Европейският съд по правата на човека е изграден въз основа на Европейската конвенция за правата на човека и е коректив за спазването на човешките права от страна на държавите-членки на СЕ.

Уставът на Съвета на Европа отива една стъпка по-далеч и предвижда, че „държава членка може да бъде временно отстранена или изключена от членство, ако извърши сериозни нарушения на правата на човека и основните свободи“.

„Това очаква България в по-нататъшния процес, ако продължи с отричането на македонците на нейна територия и непризнаването на техните малцинствени права”, твърди авторът.

В тази „сага“ за признаването и непризнаването на македонците в България са ключови няколко общи доклада на съответните институции на Съвета на Европа. Венецианската комисия в своето становище относно Конституцията на България недвусмислено заявява: „Член 11, (4) забранява съществуването на политически партии на етническа , расова или религиозна основа.

Комисията изразява загриженост, че подобни решения могат да бъдат използвани за препятстване дейността на малцинствени езикови, етнически или религиозни групи да се сдружават.

Изданието припомня, че Европейският съд по правата на човека вече има две присъди срещу България. Констатирано е, че на македонците е отказано да се сдружават в политически и неправителствени организации по етнически признак.

„Официална София се оправда, че изпълнителната власт не може да влияе на правосъдието и че не може да предприеме нищо, освен материално обезщетение заради конституционните пречки, формулирани в чл. 11 (4)”, пише юристът.

През 2010 г. комисарят по правата на човека на СЕ Томас Хамаберг отбелязва в своя доклад: „ … с цел се защити единството и целостта на държавата, член 11 (4) от българската конституция забранява съществуването на политически партии на етническа, расова или религиозна основа”.

Комисарят е наясно със загрижеността, изразена от Венецианската комисия и споделена от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, че подобни разпоредби могат да бъдат използвани за предотвратяване на организирането на езикови, етнически или религиозни малцинствени групи.

„Това показва ясно и недвусмислено коя е основната причина за неизпълнението на присъдите на ЕСПЧ от страна на сега вече отговорната държава Република България”, пише в статията.

Припомня се, че Томас Хамаберг е подчертал необходимостта от промяна на българската конституция, за да може правото на свобода на сдружаване и събиране да бъдат по-добре гарантирани на практика за малцинствата в България, включително и за македонското.

Припомня се доклад на комисаря по правата на човека Дуня Миятович от 2019 г., в който е записано, че „македонците не са признати като национално малцинство в България и не са включени в обхвата на прилагане на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от страна на България като страна по тази конвенция”.

Тя потвърди позицията на Консултативния комитет, създаден с цел наблюдение на тази рамкова конвенция, който в позицията си относно България изрази съжаление, че българските власти не са инициирали никакъв диалог в това отношение с лица, които се самоопределят като македонци, въпреки изразеното от тях желание да бъдат признати за национално малцинство.

„И сега възниква въпросът дали Република България ще надхитри Съвета на Европа и всичките му 47 държави-членки, всичките негови органи като Комисаря по правата на човека, Венецианската комисия, Европейския съд по правата на човека и други, и дали ще успее да задържи македонския въпрос в правен лабиринт ?! Със сигурност не!”, категоричен е Менкиноски.

Приемайки да стане член на Съвета на Европа, България има изричното задължение да приведе своето законодателство в съответствие с общоприетите принципи на върховенството на закона и зачитането на правата на човека, което е записано в чл. 3 от устава на организацията. Всяка държава- членка на Съвета на Европа, която сериозно е нарушила член 3, може да бъде отстранена от правото си на членството в СЕ и Комитетът на министрите да поиска тя да напусне в съответствие с член 7 от устава. Ако държава-членка, в случая България, не спази това изискване, Комитетът може да реши, че държавата-членка е престанала да бъде член на Съвета на Европа от дата, която Комитетът.

През октомври 2020 г. Комитетът на министрите направи първата стъпка и прие резолюция, задължаваща България да регистрира всички македонски асоциации най-късно до 1 юни 2021 г., като за целта приспособи законодателството си.

(Пиринските) македонци защитиха своите законни очаквания и права пред Европейския съд по правата на човека. Съветът на Европа чрез своите институции легитимира и утвърди правата на македонците, оставяйки на България единствено задължението да ги приложи. До 1 юни 2021 г. България е на ход ?! / БГНЕС